Беше великолепно. Ужасяващо и невероятно красиво. Огънят бе така съблазнителен със светлината и топлината си, с могъщия си танц. Рина трябваше да потисне вродения си срах, както и усещането, че я очарова, и да се концентрира върху горивото и метода, върху следите и отпечатъците, говорещи за стила на подпалвача.
Миризма на бензин, доста по-остра и силна тук, се процеждаше под задушливата смрад на дима и потискащия мирис на влага. Мъжете, които се бореха с подскачащите спирали от пламъци, имаха почернели от сажди лица и очи, зачервени от дим. Водата плющеше от маркучите през счупените прозорци отвън навътре.
Още една част от покрива рухна с весел грохот, като пропусна въздух и захрани пожара с кислород, така че той се превърна в бушуваща буря.
Тя скочи напред, за да помогне с един маркуч и си помисли за треньорите на лъвове, които пляскат зловещата котка с камшик.
Усилието зазвъня в мускулите й и разтрепери краката й. Видя, че част от стената бе разбита и през мъглата от вода и дим забеляза овъгляването, рисунъка.
Той беше направил това. Тук беше началната точка на пожара.
И разбра, докато ръцете й трепереха, а пожарът бавно гаснеше, че това не му беше първият.
Облекчението му беше неистово, когато я видя да излиза. Въпреки защитното облекло и разстоянието Бо я разпозна в мига, в който пристъпи и се появи от гъстия дим.
Въпреки спокойното поведение на О’Донъл, въпреки всичко, което бе казал преди, Бо чу и неговата въздишка на облекчение, когато Рина се измъкна от дима и отломъците.
Лицето й беше черно от сажди. Докато се опитваше да свали кислородната си бутилка, от защитния й костюм се сипеха сажди.
— Ето го и нашето момиче — рече бодро О’Донъл. — Защо не почакаш тук, момче. Ще ти я изпратя след минута.
Тя свали шлема си — и блесна спирала от тъмно злато, наведе се, хвана коленете си с ръце и плю на земята.
Остана така, като вдигна глава само за да размени поглед с О’Донъл. Сетне се изправи и отпрати медицинския екип. Разкопча якето си и тръгна към Бо.
— Налага се да остана тук. По-късно ще трябва да вляза отново. Ще помоля някой да те закара до вкъщи.
— Добре ли си?
— Да. Можеше да бъде по-лошо. Можеше да причини повече злини. Няма смъртни случаи, сградата е била празна, децата са в лятна ваканция. Направено е просто заради шоуто.
— Оставил е кибрит от вашия ресторант. Значи шоуто е било предназначено за теб.
— Не споря — тя погледна към двама прогизнали, покрити със сажди пожарникари, които запалиха цигари. — Ти забеляза ли някой подозрителен?
— Не съвсем. Всъщност трябва да ти призная, че след влизането ти вътре изобщо не обръщах внимание на никого. Вях зает с молитви.
При тези думи Рина леко се усмихна, после вдигна вежди, когато той изчисти една сажда от почернялата й буза с пръст.
— Не изглеждам особено добре, нали?
— Не съм коментирал как изглеждаш. Истината е, че ми изкара акъла. Запази си възраженията за момента, когато имаш повече време — той пъхна ръце в джобовете си. — Смятам, че имаме доста неща да си кажем, и предпочитам това да стане без свидетели.
Рина надникна зад рамото му. Лошото беше отминало и пожарникарите събираха нещата си.
— Ще ти осигуря превоз. Знаеш ли, съжалявам, че нещата така се объркаха.
— Аз също.
Побърза да се отдалечи от него, опитвайки се да намери някой, който го да закара до къщата. И си помисли, че огънят бе нанесъл повече щети, отколкото бяха разрушенията на сградата. Ако не бе разчела неправилно начина, по който Бо се бе отдръпнал от нея, то пожарът бе превърнал една развиваща се и готова да разцъфти връзка в пепел.
Отиде до колата си, за да вземе куфарчето с инструменти и да извади бутилката вода, която държеше там, когато към нея пристъпи Стив.
— Значи това е мъжът, с когото се срещаш според Джина?
— Това е мъжът, с който се срещах. Мисля, че той току-що реши, че цялата тази полицейска, подпалваческа, огнена програма посред нощ е малко в повече за неговия вкус.
— Е, той губи.
— Може би. А може би просто си осигури едно щастливо избавление. До гуша ми е дошло от мъже, Стив.
Тя затръшна капака на багажника. Цялата й кола беше покрита с пепел. И тя самата вонеше, без съмнение. Облегна се на колата, отвори бутилката и отпи дълга глътка, за да изчисти гърлото си.
Подаде бутилката на Стив и изчака, докато О’Донъл се присъедини към тях.
— Ще ни пуснат обратно вътре само след няколко минути. Ти какво намери?
Рина извади малък касетофон от куфарчето си, така че щеше да докладва за случилото се само веднъж.
— Телефонно обаждане от неизвестен субект в моята къща между дванадесет и половина и един без четвърт — започна тя и разказа всичко — нейните наблюдения и вече събраните доказателства, точка по точка.