Рина успокои кожата си, като втри ароматен подхранващ крем. После я намаза обилно и с хидратиращ крем. Може да влизаше в горящи сгради, но нямаше да жертва кожата си за това. Нито суетата си, помисли си, докато се гримираше.
Когато се облече, прехвърли чантата си през рамо и отиде в кухнята, за да се отдаде на истински гуляй.
В пожарната винаги нещо къкреше на печката. Големи тенджери с чили или задушено, огромни парчета печено месо, цял казан бъркани яйца. Дългите плотове и печката се търкаха до блясък след всяко ядене, но въздухът винаги миришеше на горещо кафе и топла храна.
Беше се обучавала в тази пожарна команда и често бе работила като доброволка тук през свободното си време. Беше спала в чувалите, беше готвила на печката, беше играла карти на масата или гледала телевизия в приемната.
Когато влезе, никой не се изненада. От всички страни я поздравяваха — с полузаспали кимвания или бодри възгласи. И получи една голяма чиния бекон с яйца в мига, в който седна на масата.
Настани се до Грибли, който приличаше на хлапе, имаше козя брадичка и белези от изгорено по ключицата. Рани от войната.
— Говори се, че снощният подпалвач ти се бил обадил.
Правилно се говори — тя дъвчеше яйцата и ги прокарваше с кока-кола, която си бе извадила от хладилника. — Човекът изглежда има някакъв въпрос за разрешаване с мен. Сградата беше обхваната цялата, когато пристигнах. Може би десет минути след обаждането.
— Много си бавна. Лош резултат — подхвърли Грибли.
— Той не ми каза, че става дума за пожар. Ако знаех, щях да съм по-бърза. Следващия път ще бъда.
От другата страна на масата един от мъжете вдигна глава.
— Нима очакваш да има следващ път? Смяташ, че е сериен подпалвач и скоро ще се прояви пак?
— Така мисля. И вие го имайте предвид. Този пожар беше лесен за разкриване. Беше нещо като проверка. Като да протегнеш ръка и уж случайно да прегърнеш жена през раменете. Искал е да види как ще реагирам. Поне така мисля. Вторият етаж, първо източната стена, нали?
— Да — кимна Грибли. — Когато се качихме, тази секция беше цялата в пламъци. Част от стената бе срутена, а на тавана имаше дупки за вентилация.
— Първият етаж беше в същото състояние — продължи Рина. — Не е бързал. Намерихме четири кибрита, единият от тях неотворен.
— Имаше „ремаркета“, които водеха от втория към първия етаж — намеси се мъжът срещу нея — Сандс и вдигна чашата с кафе. — Не бяха обхванати напълно от огъня, когато пристигнахме. Немарлива работа, ако питаш мен.
— Дааа.
Но дали беше немарлива или майсторска?
— Приличаше на детинска работа — рече Рина, седна и се опъна на стола. — О’Донъл напълно копира позата й. — Бензин, хартия и кибрит. Нещата, с които децата понякога си играят. Ако не отчетеш нарочно направените дупки за вентилация, ще решиш, че е детска работа, аматьорска. Кибрити, които уж не е имал време да събере — така че да ги намерим. Въпросът е дали мисли, че няма да видим дупките за вентилация, или напротив — искал е да ги видим?
— Ако се опитваш да му направиш психологически портрет, мога веднага да ти кажа, че е искал точно ти да ги видиш. Ние, останалите, сме само фон, Ти си в центъра на вниманието му.
— Благодаря, че ме светна — тя стана. — Кой? Защо? Къде са се пресекли пътищата ни? Или може би се пресичат само в неговата глава?
— Ще прегледаме още веднъж старите случаи. И ще повикаме на разговор замесените в тях хора. Може да е някой, когото сме пропуснали. Или пък е някой, който е имал взимане даване с теб, и не му е харесало, че си го отсвирила.
Тя поклати глава при тези думи.
— Не се сещам за нищо сериозно. Не си позволявам сериозни връзки откакто… — Рина се замисли и потърка врата си, докато очите на О’Донъл не се откъсваха от нейните. — Ти си ми свидетел. Знаеш, че не се задълбочавам много след случая с Люк.
— Доста вода изтече оттогава.
— Може би, но така ми харесва. И ако ти минава през ума, че може да е Люк, направо забрави. Това леке няма да припари до подобна мръсна работа. Ще изцапа дизайнерския си костюм.
— Може да е облякъл работни дрехи. Все още ли е в Ню Йорк?
— Доколкото знам. Добре де, добре — вдигна ръце тя. — Ще проверя. Мразя да правя тази проверка.
— Мислила ли си колко лошо те удари този човек?
— Глупости, няколко синини. Получавала съм много по-сериозни, когато играя футбол.
— Не говоря за лицето ти, Хейл. А за ума, за съзнанието ти, Той ти повлия на мисленето. Отивам за кафе.
Той се изправи и излезе от стаята, за да й даде време да помисли върху думите му.
Но Рина само измърмори едно проклятие под нос и включи компютъра, за да потърси последните данни за Люк Чеймбърс.