Челото на Рина се сбърчи.
— Бих казала по-скоро десет. Не си ли прекалено загрижена и обсебена от моя сексуален живот?
— Че за какво са приятелките? Това ли беше най-хубавият секс в твоя млад живот, изпълнен с приключения?
— Не бих казала… добре де, да. Така е. Не знам. Беше страхотен и чудесен, и забавен, и романтичен. Дори когато беше див. Но след снощи край. Свърши се.
— Защо? Какво е станало? Та аз току-що дойдох! Как така край?
Рина си наля още газирана вода, седна и загледа мехурчетата.
— Ами като заведеш един мъж на местопрестъплението, на място, където си обвързан професионално и лично, и той те гледа как тичаш със защитен костюм, издаваш заповеди, някои от които към него самия, той си дава сметка, че работата ти е смахната. Това ще накара цветето да увехне, Джина.
— Е, тогава значи наистина има малка пишка.
Рина поклати глава със смях.
— Не, не е така и фигуративно, и буквално казано. Ние тъкмо започнахме да… танцуваме, Джина. Но мелодията се промени така рязко и неочаквано, че стана сложно.
С въздишка Джина седна обратно.
— Ако това е неговото отношение, значи не го харесвам.
— Ще го харесаш. Той е от хората, които се харесват. Не го обвинявам, че ще даде на заден.
— Което значи, че все още не е отстъпил назад?
— Просто снощи имах това чувство. Но не ми е казал нищо засега.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Рина? Ти си песимистка. Когато става дума за мъже, си голяма песимистка. Ето защо… — тя млъкна, намръщи се и отпи от водата.
— Хайде, не спирай. Продължавай.
— Добре, не исках да продължавам, защото те обичам. Но ще ти го кажа. Ето защо твоите връзки не траят дълго, ето защо не се превръщат в нещо по-голямо и дълбоко. Това е още от колежа. След горкичкия Джош. А след Люк стана още по-лошо. Той беше негодник с космически размери — добави Джина, когато Рина се изплю. — Без съмнение. Но онова, което се случи, размъти мозъка ти и те блокира. Ти нарочно, целенасочено се възпираш да не завързваш истинска връзка.
— Това не е истина! — извика, но сама не бе убедена в думите си.
Джина хвана ръката й.
— Хич даже. Нали те чух да говориш за този мъж така, както не си говорила за никого откакто бяхме деца. Виждам сериозен потенциал за връзка, а ти си готова да я съсипеш. Хей, защо не изчакаш да видиш как ще се развият нещата, преди да зачертаеш името му?
— Защото той има значение за мен — отвърна тихо Рина и Джина стисна ръката й. — Когато ме гледа, усещам, че става нещо важно. Никога преди не съм се чувствала така. Нито веднъж, с никой друг. Преди ми харесваше, че не ми се случва. Имах си всичко в моя живот — семейството, работата ми. Ако исках мъж, я виж колко мъже има наоколо. Но този има значение за мен и това стана толкова бързо и толкова сериозно, че не искам да бъда размазана когато той си отиде.
— Ти си влюбена!
— По-скоро объркана. Уплашена. Колебая се.
Джина цъфна в усмивка и се изправи на крака, за да я целуне по главата.
— Поздравявам те.
— Мисля, че го разкарах снощи, Джина.
— Спри. Изчакай. Виж. Спомни си колко бях объркана, когато нещата със Стив започнаха да стават сериозни.
Рина се усмихна.
— Беше много сладка.
— Беше ужасно — започна да разтрива раменете на приятелката си. — Имах намерение да отида в Рим, да завъртя луд роман с някой художник. Но как, по дяволите, да го направя, когато някакъв проклет пожарникар ми бе завъртял главата? И все още ми я върти, и все още се плаша. Понякога го гледам и си мисля: какво ще правя, ако нещо му се случи, ако го загубя? Ако се влюби в друга жена? Дай шанс на този мъж — тя сложи ръка върху бузата на Рина. — Дори не съм го виждала, но ти казвам да му дадеш шанс. А сега отивам да си прибера децата и да се върна обратно в цирка, който е моят живот. Обади ми се утре.
— Непременно. Джина? Ти много ми помогна.
— Значи съм свършила добра работа.
Рина спа три часа и се събуди с ужасно главоболие и неясни спомени за кошмара, който бе замъглил мозъка й. Пожар и дим, страх, ужас и тъмнина — бъркотия, смесица от елементи, които не могат да се обединят. Вероятно така беше най-добре, помисли си, като се обърна в леглото и изчака пулсът й да се успокои.
От време на време сънуваше, особено ако бе преуморена или под напрежение. Ченгетата бяха подложени на силен стрес. Виждат, докосват или миришат ужасни неща.
Но кошмарът щеше да избледнее, както винаги. Тя можеше да живее с образите, защото работата й вдъхваше увереност, че е направила и прави нещо за тях.
Рина седна, включи осветлението. Трябваше да хапне нещо, да свърши някаква работа. Това щеше да я отвлече от безсънието и тревогите на среднощния час. Беше три през нощта.