Стъпки от огън

— Когато някой, на когото държа, е на път да извърши нещо безразсъдно или опасно, аз ще застана на пътя му.

— Аз не съм безразсъдна.

— По принцип не си, не бих си и помислил подобно нещо. Но той те вбеси и те изкара извън нерви.

— Дори не знаеш докъде се простират нервите ми — тя занесе тенджерата на печката и я сложи върху котлона. — Ти въобще не ме познаваш — и притихна, когато той сложи ръцете си върху раменете й и я обърна с лице към себе си

— Знам, че си умна. И решителна. Знам, че си много привързана към семейството си, а когато се смееш, цялото ти лице грейва. Знам, че обичаш бейзбол, знам къде обичаш да бъдеш докосвана. А също, че си падаш по лимонов пай с целувки и не пиеш кафе. Знам, че ще влезеш в огъня. Кажи ми нещо друго, което трябва да знам.

— Защо си тук, Бо?

— За да те видя, да говоря с теб. И да получа порция спагети.

Тя се отдръпна и взе чашата си с вино.

— Предположих, че след миналата нощ ще се чувстваш неудобно.

— Заради кое?

— Не бъди глупав.

— Опитвам се. Значи неудобно… с теб — той вдигна ръце.

Рина леко сви рамене и отпи.

— Да се чувствам неудобно с теб, защото… Добре, нямам много голям избор — реши той, понеже тя не каза нищо. — Защото спорих с теб дали да тръгнеш сама? Не, не е това, защото аз спечелих. Тогава, защото трябваше да стоя встрани? Не е и това, все пак не съм нито от полицията, нито от пожарната. Затрудняваш ме.

— Не ти хареса, че влязох вътре.

— В горящата сграда ли? — звукът, който издаде, приличаше на сподавен смях, — Дяволски си права. А според теб какво — би трябвало да ми хареса, когато влизаш в огъня? Това наистина е проблем, защото мисля, че никога няма да го харесам. Като добавим и факта, че ми се случи за пръв път, мисля, че се държах нормално. Нали не хукнах след теб, не те хванах и не те издърпах настрани? Което, да си призная, ми мина през ума. Като възможност. Нима да харесвам рисковете, които поемаш, е част от изискванията ти към мен?

Тя го загледа.

— Господи, аз наистина съм песимист.

— За какво говориш? Ще бъдеш ли така добра да ми преведеш твоя странен женски език, за да мога да го разбера?

— Искаш ли да бъдеш с мен, Бо?

Той разпери ръце. Беше олицетворение на един объркан, разстроен и учуден мъж.

— Нали стоя пред теб?

Рина се разсмя и поклати глава.

— Да, със сигурност си тук. Трябва да ти се извиня.

— Съгласен съм, но защо?

— Защото реших, че си страхливец. Предположих, че се оттегляш, че не искаш да ме приемеш такава, каквато съм, нито това, което правя. Защото мислех само за себе си, без да се замисля за теб. Защото ти се ядосах, макар аз всъщност да не постъпих правилно. Започвам да осъзнавам, че имам проблеми в тази област — сферата на връзките.

Тя пристъпи към него, обхвана лицето му с длани и притисна горещите си устни към неговите.

— Ето за това ти се извинявам.

— Значи ли, че се сдобряваме след първата ни кавга?

— Определено.

— Добре тогава — привлече я към себе си и я целуна. — Първата винаги е най-трудната. Хайде да говорим за нещо друго, докато ядем, което, надявам се, че ще стане скоро, защото единственото, което съм сложил в стомаха си тази вечер, е сандвич с фъстъчено масло.

Рина се обърна, за да вземе спагетите.

— Това ще бъде далеч по-вкусно.

— Не се и съмнявам.

ТРЕТА ЧАСТ Избухване

Избухване: последният стадий от процеса на развитието на пожара.

Напред и назад, ту извит, ту прав, пламъкът на смъртта танцуваше в нощта.

Самюел Тейлър Колридж

21.

— Искам да знам повече за това момиче, с което се виждаш.

Бо продължаваше да кове новата беседка в градината на госпожа Малой, но спря за миг, за дай намигне.

— Госпожо Малой, не ревнувайте. Вие все още сте любовта на живота ми.

Тя изсумтя презрително и сложи чашата с прясна лимонада, която бе направила, върху резачката. Косата й си бе огненочервена, носеше модерни очила, със стъкла в кехлибарен цвят. И кухненска престилка на цветя.

— По очите ти личи, момче, че си ме сменил. Искам да знам всичко за нея.

— Красива е.

— Кажи ми нещо друго, което не мога да отгатна сама.

Той остави настрани автомата за пирони и взе лимонадата.

— Тя е умна, забавна, сладка и сериозна. Очите й са като на лъвица и има малка бенка ето точно тук — той показа горната си устна. — Произхожда от голямо семейство. Те имат италиански ресторант в моя квартал. Израснала е там. Хей, може би брат ви я познава. Нали брат ви беше ченге?

— Той все още е, цели двадесет и три години вече. Да не би да я е арестувал?

Бо се разсмя.

— Съмнявам се. Тя също е ченге в градската полиция на Балтимор. Отдел „Палежи“.

— Брат ми също работи там.

— Стига бе! Мислех си, че… Не знам какво съм си мислил. Те сигурно се познават. Как беше името му? Ще я питам.

— О’Донъл. Майкъл О’Донъл.

Сега вече Бо остави лимонадата и свали защитните очила, които носеше.

— Гледай ти, пуснете музиката от „Зоната на здрача“. О’Донъл е нейният партньор. Тя е Катарина Хейл.

— Катарина Хейл — госпожа Малой скръсти ръце. — Значи Катарина Хейл. Същата, с която се опитвах да те сватосам преди няколко години.

— Не, не може да бъде. Наистина ли?

— Брат ми каза, че имал нова партньорка — красавица. И аз го попитах мома ли е. Като потвърди, му рекох — познавам едно хубаво момче, дето работи по къщата ми. Помолих го да й подхвърли за възможността да излиза с едно хубаво момче. Но тя се виждала с някой друг. После се оказа, че онзи не бил чак толкова свестен, но Майк така и не й спомена повече за теб. Това е.

— Хм. Цялата история е част от онзи омагьосан кръг, в който сме се въртели с Рина. Искам да кажа, че години наред сме обикаляли един около друг, но така и не се запознахме. Виждали ли сте я някога?

— Веднъж дойде на празненството на Майк. Много хубава, възпитана, с маниери.

— Тази вече ще ходя у тях на вечеря. В дома на родителите й. Семейна вечеря.

— Трябва да вземеш цветя.

— Цветя ли?

— Един хубав букет за майка й, но не в кутия — тя клатеше назидателно пръст, докато даваше инструкции на Бо. — В кутия е прекалено официално. Един хубав букет, който ще й поднесеш, когато ти отвори вратата.

— Добре.

— Ти си добро момче — заключи госпожа Малой и го остави да работи. Прибра се в къщата, за да се обади на брат си и да изчопли повече информация за тази Катарина Хейл.

Цветя. Трябваше да намери цветя. В универсалния магазин имаше цветарница, пък и трябваше да купи някои други продукти пътьом. Спря в магазина близо до къщата на госпожа Малой и взе една количка. Мляко. Винаги пиеше големи количества мляко, приготвяше и мюсли с него. Защо не държаха кутиите с мюсли близо до щанда с млякото? Щеше да е по-удобно, нали?

Може би трябваше да вземе и две пържоли, да покани Рина и да ги изпече на скарата. С тези мисли в главата Бо сложи в количката още няколко неща и се отправи към цветарския магазин.

Застана с ръце в джобовете и заразглежда цветята на витрината. Госпожа М. беше казала весели. Онези големите, жълтите — май се казваха лилии — изглеждаха весели. Но не носеха ли лилии на погребения? Значи не бяха весели.

— По-трудно е, отколкото го мислех — промърмори той на глас, сетне се огледа леко притеснен, когато един мъж застана до него.

— И ти ли беше в кучешката колибка?

— Моля?

Мъжът го изгледа със страдалческа усмивка и кимна към цветята.

— Мислех си, че и вие сте спали в кучешката колибка. Защото аз прекарах миналата нощ там. Сега смятам да взема някакви цветя за жена ми и да й се извиня.

— О, не. Ще вечерям с родителите на приятелката ми утре вечер. Мисля, че розите са подходящи за случая с кучешката колибка.

— Мамка му. Прав сте! — мъжът отиде до щанда и повика продавачката. — Изглежда ми трябват дузина от тези рози. Червени, тъй де. Жени — рече и почеса главата си под шапката.

— Кажете ми как се казват тези цветя? Мисля, че ще взема от тях — обърна се Бо към продавачката. — Ето тези, в различни цветове и с големи глави?

— Това са гербери — беше отговорът.

— Герберите са весели, нали?

Продавачката се усмихна, докато изваждаше розите от вазата.

— Така мисля.

— Супер. Тогава ми дайте от всички цветове, когато приключите с розите. Просто ги размесете.

— Обзалагам се, че жените излизат по-скъпо от майките — рече доста скръбно мъжът.

Бо погледна отново герберите. Нима изглеждаха евтини? Бяха красиви и весели, а не евтини. Защо беше толкова сложно. Той изчака да направят букета от рози.

— Довиждане.

— Довиждане — Бо кимна разсеяно на мъжа. — Желая ви късмет — добави и се остави на милостта на продавачката. — Вижте, става дума за семейна вечеря. Семейството на приятелката ми. Подходящи ли са герберите? Достатъчна ли е една дузина? Помогнете ми.

Тя отново отиде до витрината.

— Направо са идеални.

— Чудесно тогава. Благодаря. Направо съм изтощен от това непосилно усилие.