Хей, приятел, може ли да ми отделиш една минута? Такива като него веднага дотичват като послушни кутрета. Наръгвам го с ножа в корема, докато копелето все още ми се усмихва.
Ще хвърля розите на задната седалка на колата. Кучешка къщичка, а! Фани ме за топките! Сякаш ще позволя на някоя женска да ми нарежда и командва. Мръсни курви и шибани кучки! Всички до една са такива. Трябва да им покажеш къде им е мястото. Това си е половината от забавлението!
Сега ще чакам и ще наблюдавам. Засега. Ето го на, излиза, носи няколко торби. Най-отгоре се мъдрят скапаните гербери. Вероятно е педераст. Сигурно си представя задника на някое друго гадно педи, докато чука нея.
Ще направя страхотна услуга на света, като забия ножа в корема му. Един смотаняк по-малко на този свят. Как ли ще се чувства тя, ако тъпакът, дето я чука, бъде намерен на паркинга на супермаркета?
Има и по-добри начини, по-добри дни. Не бързай!
Сега след него. Я, к’во хубаво камионче! Тва вече е чудесна мисъл. Няма ли да бъде забавно т’ва хубаво камионче да гръмне? Да изгори? Още по-забавно ще бъде, ако и той е в него. Ето нещо, върху което трябва да помисля.
Госпожа Малой има страхотен нюх, реши Бо. Бианка не само се усмихна, когато й подаде цветята на прага в неделя следобед, но и го разцелува по двете бузи. Някои от семейството вече бяха пристигнали. Ксандър, брат й, се бе разположил на един стол в дневната, с бебе в ръце. Джак, зетят — се бе изопнал на пода и играеше карти с едно от децата.
Фран, най-голямата сестра, излезе от кухнята, като разтриваше корема си с кръгови движения, както правят бременните жени.
Друго хлапе надничаше зад краката й и го гледаше с опулени като на кукумявка очи.
Рина тръгна към тях — прегръдки, целувки, сякаш не бяха се виждали половин година. Сетне вдигна малкото бухалче. И то цялото разцъфтя в усмивка. Предложиха му питие, стол. Сетне жените напуснаха бойното поле.
Ксандър се обърна към него, като спря да гледа мача по телевизора и му се усмихна с широка белозъба усмивка.
— Когато се ожените със сестра ми, ще трябва да съборите стената между двете къщи. Така ще имате място за пет шест деца.
Бо почувства как челюстта му увисва от изненада. Очакваше в стаята да избухне смях. Но напротив — цареше пълно мълчание, като се изключи коментарът на диктора по телевизора.
Сетне Ксандър се изхили гръмко и блъсна крака на баща си със своя.
— Казах ли ви, че ще бъде смешно! Изглежда сякаш е глътнал цяла глава чесън!
Гиб продължи да гледа в екрана.
— Имаш ли нещо против децата?
— Какво? Не — объркан, Бо се огледа из стаята. — Аз ли? Не, нямам нищо против децата.
— Добре тогава. Вземи моето — предложи Ксандър и за ужас на Бо сложи бебето в скута му. — Веднага се връщам.
— О, добре.
Бебето го наблюдаваше с големите си черни очи. Тъй като се страхуваше да направи каквото и да е движение, Бо обърна поглед към Гиб. Знаеше, че очите му са пълни с паника, но нищо не можеше да направи.
— Какво? Никога ли не си държал бебе?
— Не и толкова малко.
Момченцето, което седеше на пода, скочи.
— Моята майка ще си има още едно бебе. Най-добре ще бъде, ако е момче — при тези думи се обърна и погледна мрачно баща си.
— Направих каквото можах, приятел — отвърна Джак.
— Вече си имам една сестричка — обясни момчето на Бо. — Тя обича само кукли.
Хващайки се за тази сламка, Бо поклати глава със състрадание.
— Това е отвратително.
Долавяйки сходство във възгледите, момчето се покатери на облегалката на стола.
— Аз съм Антъни. На пет и половина години. Имам си жаба на име Немо, но баба не ми позволи да я доведа на вечеря.
— Момичетата са такива.
Бебето в скута му се размърда и заплака. Приличаше повече на мучене, според Бо. Той го залюля без голяма надежда.
— Можеш да го вдигнеш — намеси се Джак. — Просто трябва да поставиш ръката си под главичката му, защото вратлето му още не е здраво. После го подпри на рамото си и го потупай. Те обичат това.
Бебето продължаваше да реве и тъй като никой не дойде да го спаси — садисти такива! Бо предпазливо сложи ръката си под главичката му.
— Браво, точно така — продължи експертът по бебета. — Сега пъхни другата си ръка под дупето му. То се извива, така че трябва да внимаващ!
По гърба му потече струйка пот, предизвикана от притеснение да не обърка нещо. Защо бебетата бяха толкова малки? И ревливи? Със сигурност е можело да се измисли по-добър начин за продължаване на човешката раса.
Като задържа дъха си, Бо го вдигна, нагласи го на рамото си и го потупа, докато мученето затихна и се превърна в мъркане.
В кухнята Фран разбиваше в една купа яйца, Рина режеше зеленчуци, а Бианка зашиваше пълненото пиле. Това бе според Рина един от онези приятни моменти, изпълнени със спокойствие и интимност. Женска и семейна среда.