— Мозайка, казваш. — Гиб се замисли. — Може и да й хареса тази идея.
— Но…
— Охо! — засмя се Ксандър, като се завъртя на токове. — Подушвам зад това „но“ знака на долара.
— Но — повтори Бо, като излезе от въображаемата тераса, използвайки стъпката си като мерна единица. — Ако приемете този вариант, може да добавите още малко площ, да я покриете с керемиди и да направите нещо като лятна кухня. Имате отворена кухненска площ вътре, така че може да направим същото и тук — но по-малка, по-обикновена.
— Какво имаш предвид под „лятна кухня“?
Той погледна отново Гиб и забеляза, че е привлякъл вниманието му.
— Може да сложите още една печка тук, още един работен плот. Ще разделите двете части с решетка, може да засадите лоза, да направите пергола, да пуснете асмата нагоре и по покрива, който ще е само от летви. Ще бъде слънчево, светло, но с пъстра сянка, така че клиентите ви няма да бягат, когато е прекалено горещо и напича през деня.
Това е много по-сложно, отколкото си го представях.
— Добре, може само да разширите онова, което имате, да го покриете с нова настилка или…
— Чакай, я се върни на предишното. Пергола казваш.
Ксандър сръчка с лакът Бо и му прошепна:
— Хвана го.
— Ами, да видим — като потупа джобовете си, Бо попита: — Някой има ли нещо за писане?
Използвайки една хартиена салфетка и гърба на Джак за подложка, той нарисува съвсем грубо конструкцията.
— Господи, мама ще се влюби, като го види! Татко, не бъди стиснат!
Гиб сложи ръка върху рамото на Ксандър и се наведе по-отблизо към рисунката.
— Колко може да струва нещо такова?
— Конструкцията ли? Мога да направя оценка. Трябва първо да взема точните мерки обаче.
— Свърши ли вече? И аз искам да видя — рече Джак, като се обърна и разгледа рисунката. Сетне вдигна очи към тъста си. — Край, няма измъкване. Единственият начин да се отървеш е да го накараш да изяде салфетката, да го убиеш и да изхвърлиш тялото в залива.
— Вече помислих за това, но закъсняваме за вечеря — въздъхна Гиб. — По-добре да се върнем и да й го покажем — той потупа Бо по гърба с усмивка. — Ще видим колко време ще оживееш след оценката на Бианка.
— Той се шегува, нали? — попита Бо Ксандър, когато Гиб тръгна напред.
— Гледал ли си „Семейство Сопрано“?
— Та той дори не е италианец! — пък и му изглеждаше най-обикновен добър човек, който носи внучката си на конче към къщи.
— Не му казвай никога това. Мисля, че е забравил този дребен факт от биографията си. Но това място тук? — Ксандър спря пред пицарията. — За баща ми съществува емоционална градация — първо е майка ми, децата му, техните деца, семейството и накрая „Сирико“. Това не е просто бизнес. Той го обича. Знаеш ли, мисля, че те хареса.
— Откъде разбра?
— Ако татко не хареса някого, когото Рина е довела на вечеря в неделя, той е много по-приятелски настроен.
— И това е защото?
— Защото си казва, че между Рина и този човек няма нищо сериозно. Просто за него той не представлява никаква заплаха, без значение. Ако татко има любимец между нас, то това е тя. Между тях просто има нещо… по-особено. А, бандата на Бела вече е тук — кимна към един мерцедес последен модел, клас S, който бе спрял на улицата.
Едно тънко и височко като върбичка момиче в тийнейджърска възраст излезе първо от колата, като разлюля блестяща руса коса над раменете си и се упъти към къщата.
— Принцеса София — съобщи Ксандър. — Най-голямата дъщеря на Бела. В момента е в стадия „аз съм отегчена и красива“. Следват Вини и Магдалена, и накрая Марк. Винс е корпоративен адвокат, печели купища пари.
— Май не го харесваш много.
— Ами, всичко му е наред. Даде на Бела всичко, което тя искаше, осигури й начин на живот, за който винаги е твърдяла, че била родена. Добър баща. Луд е по децата си. Просто не е човек, с когото да седнеш да изпиеш по бира или да се напиеш. И накрая, но не на последно място — Бела.
Бо загледа как Бела излезе от колата, докато съпругът й държеше вратата отворена.
— Във вашето семейство е пълно с красиви жени.
— Съвсем вярно. Това поддържа нас, мъжете, винаги във форма. На нокти. Хей, здрасти, Бела!
Махна й с ръка, прекоси улицата, грабна сестра си в прегръдката си и я завъртя.
Нивото на шума беше по-високо от допустимото. Все едно си попаднал на парти, достигнало върховата си точка преди няколко часа и с никакви изгледи да свършва скоро, На пода се търкаляха деца от всякакви възрасти, които възрастните заобикаляха или направо прескачаха.
Рина пиеше от чашата си права до него и прекара пръсти по ръката му.
— Ще издържиш ли?
— Ще се опитам. Обсъждаха как да ме убият, но решиха да го отложат, защото стана време за вечеря.