— Нещо такова. Беше доста непоследователна в разказа си. От медицинския екип превързаха ръцете й. Има изгаряния от втора степен.
— Сигурно е била прекалено уплашена, не се е сетила да използва това — О’Донъл почука по домашния пожарогасител, закачен на вътрешната стена в килера за метли.
— Трябва пламъците да са били високи, за да стигнат до тези пердета — започна да разсъждава гласно Рина. — Пилето се е пържило тук — тя застана до печката. — Това е бил някакъв умен пожар, който е скочил от тигана и е обхванал пердета на разстояние повече от 30 сантиметра. Трябва наистина да е готвила с много мазнина — посочи тя повърхността на печката. — Ето, мазнината е тръгнала в тази посока, направила е завой и е улучила стената. Сякаш е имала очи. Жената вижда това, уплашва се. Грабва тигана, пренася го на една крачка в противоположна посока, сипва още мазнина, преди да го захвърли и да побегне.
О’Донъл й се усмихна.
— Хора, изпаднали в паника, често се държат неадекватно.
— Да, сигурна съм в това. Какви гадни шкафове — продължи. — Повърхността на плота е изхабена, надраскана. Кухненското оборудване е евтино, старо. Балатумът на пода е виждал и по-добри времена, дори и преди инцидента.
Тя се огледа.
— Телефонът е на стената. Портативен. Къде е банята?
— Каза, че се обадила от апарата в дневната — обясни Стив. Излязоха от кухнята и отидоха в другата стая.
— Много хубави мебели има тук — отбеляза Рина. — Нови. Цветовете са обмислени, всичко е чисто и спретнато. Още един портативен телефон на малката масичка.
После надникна в банята.
— Прекрасни хавлии, хубави сапунчета, мирише на лимон, свежо и все едно е излязло от списание. Обзалагам се, че кухнята е дразнела естетическото й чувство. Била е трън в очите.
— Камъче в обувката — добави О’Донъл.
Рина вдигна капака на тоалетната и видя, че водата е синя.
— Жена, която поддържа къщата толкова чиста, свежа и добре обзаведена, не би изсипала мазнина от тигана. И ти ли мислиш така, Стив?
— Да, абсолютно.
— Тогава май ще е по-добре да поговорим с нея.
Седяха в красивата дневна на Сара Грийн, която държеше бинтованите си ръце в скута. Лицето й бе подпухнало от плач. Бе на двадесет и осем години, с лъскава тъмна коса, прибрана на дълга опашка. Съпругът й Сам седеше до нея.
— Не разбирам какво общо има полицията — започна той. — Вече говорихме с пожарникарите. Сара трудно преживява инцидента. Нуждае се от малко почивка и спокойствие.
— Просто искаме да ви зададем няколко въпроса, за да уточним някои неща. Работим заедно с пожарникарите. Как са ръцете ви, госпожо Грийн? — попита Рина.
— Казаха, че не е много зле. Дадоха ми обезболяващи.
— Като си помисля какво можеше да се случи! — Сам я погали по рамото.
— Съжалявам — очите й бяха влажни и блестяха. — Чувствам се глупаво.
— Пожарът е опасно нещо. Вие работите за „Барне и Нобъл“, нали, госпожо Грийн?
— Да — тя се опита да се усмихне на О’Донъл. — Управител съм. Имах свободен ден. Мислех да изненадам Сам с домашно приготвена храна — усмивката й се изкриви. — Изненада.
— Скъпа, недей.
— Започнали сте да готвите доста рано — рече Рина.
— Така е. Стана импулсивно.
Не, не е било импулсивно, помисли си Рина. Тъй като пакетът от пилето, който извади от кошчето за боклук заедно с бележката от магазина, показваше, че е било купено предната събота.
Което означаваше, че е било замразено няколко дни и е трябвало да бъде извадено предварително, за да се размрази.
— Имате красива къща.
— Благодаря. Работим по нея откакто я купихме преди две години.
— И аз току-що си купих нова къща. Плаче да бъде ремонтирана, обзаведена, подредена. Но това отнема много време, усилия, да не говорим за средства.
— Не ми говорете! — Сам изразително завъртя очи. — Започваш да правиш едно нещо, а излизат още пет. Ефектът на доминото.
— И аз установих същото. Започнах да търся бои. Докато избирах цветовете, осъзнах, че трябва да сменя завесите, да подновя пода, вероятно да си купя нови мебели. Сетне трябва да изтърпя работниците, вероятно няколко седмици.
— Направо ти се взема здравето — съгласи се Сам.
— Но ако човек има намерение да живее в една къща, трябва да я направи каквато иска — усмихна се Рина и погледна Сара, докато го казваше.
— Е, нали ти е дом! — стисна тя устни, като избегна погледа на Рина.
— Само не й давайте да започне — обади се през смях Сам и се наведе да целуне жена си по бузата.