— Предстои ми да направя някои сметки, особено за неща, които не мога да свърша сама — продължи Рина. — За водопроводната инсталация, някои дърводелски работи. За кухнята. Казвали са ми, че кухнята винаги излиза най-скъпо. Най-голямото перо в бюджета. Каква цена са ви искали за кухнята?
— Двадесет и пет хиляди — подсвирна Сам. — Миналата седмица ни представиха оферта. Ако искаме шкафове и солидна повърхност на плота, може да се удвои. Смешна работа! — махна с ръка той. — Няма да я бъде!
— Сигурно е много неприятно, госпожо Грийн, целият дом да е подреден и обновен, а кухнята да е стара и демоде, нали? Превръща се в болно място.
— Мисля, че сега се налага да я оправим — намеси се добродушно Сам и прегърна жена си през раменете. — Е, всяко зло за добро. Застраховката ще покрие по-голяма част от разходите. Добре, че Сара е жива и не пострада.
Той вдигна изгорената й ръка за китката много внимателно и целуна бинта. А тя започна отново да плаче.
— Хайде, момичето ми, няма нищо. Не плачи. Нищо лошо не се е случило. Все още ли те боли?
— Ако не предявите иск към застрахователната компания — рече внимателно Рина, — няма да има последствия. Няма да има дело и ще оставим нещата така. Но ако предявите иск, това се квалифицира като измама. Умишлено подпалвачество. Палеж. А то вече е престъпление.
— За какво говорите? — затрепери от гняв гласът на Сам. — Какво намеквате, по дяволите? Измама? Палеж? Така ли се отнасяте с хората, когато са ранени, когато са в беда?
— Опитваме се да ви помогнем всъщност — намеси се О’Донъл. — И на двама ви. Имаме причини да смятаме, че пожарът не е започнал точно така, както вие ни казвате, госпожо Грийн. Вашата застрахователна компания ще стигне до същия извод. Тук вече не сме в състояние да ви помогнем.
— Моля, напуснете дома ми! Къщата ми изгоря! Жена ми е пострадала! Ранена е! А вие я обвинявате, че го е направила нарочно. Да не сте полудели!
— Не исках да стане така.
— Разбира се, че не си искала, скъпа.
— Просто исках да имам нова кухня.
Рина извади хартиена кърпичка от чантата си и й я подаде.
— Значи вие подпалихте пожара?
— Тя не е…
— Бях полудяла — прекъсна мъжа си Сара и се обърна към изуменото лице на Сам. — Мразех да готвя в тази кухня, не можех да каня приятели в нея. Казах ти, но ти упорстваше, че всичко си било наред, че трябвало да почакам, а и ти било омръзнало къщата да е обърната с краката нагоре.
— Господи, Сара! Какво си направила?
— Не предполагах, че ще стане така. Съжалявам. Но след като огънят пламна, беше ужасно и аз се уплаших. Наистина изпаднах в паника — обясни тя на Рина. — Мислех си, че ще изгорят само пердетата и малко от плота, но всичко стана много бързо и аз се паникьосах. Когато вдигнах тигана за втори път и го сложих на плота, той беше толкова горещ, че си изгорих ръцете. Уплаших се, че цялата къща ще изгори и изтичах при съседите. Съжалявам, много съжалявам.
— Сара, можело е да загинеш. Можело е да умреш заради една кухня! — мъжът й я прегърна, когато тя започна да плаче и погледна Рина над главата на жена си. — Няма да предявяваме иск. Моля ви, нали няма да я арестувате?
— Къщата си е ваша, господин Грийн — О’Донъл се изправи на крака. — При положение че няма опит за измама, няма и престъпление.
— Сара, хората понякога правят глупости — Рина докосна младата жена по рамото. — Но огънят не прощава. Нали не искаш да го опиташ отново? — тя остави визитната си картичка на малката масичка. — Можете да ми се обадите, ако имате някакви въпроси или искате да поговорим. А и още нещо. Вероятно не е моя работа, но когато сте готови да започнете ремонта, познавам човек, който може да ви предложи по-ниска цена.
— Свят широк, хора всякакви — рече О’Донъл, докато вървяха към колата си.
— Имах чувството, че бода с пръчка малко беззащитно кученце — оплака се Рина, като погледна към къщата. — Възможно е да обърнат всичко на майтап — трагедия плюс време е равно на комедия. О, да, много харесваме тези шкафове. Направихме си ги, защото Сара изгори старите. Или да се разведат след две години. Какво е твоето мнение за развода, О’Донъл?
— Никога не съм се развеждал — той се настани на седалката на пасажера. — Жена ми не ми позволява.
Рина се изкикоти и хвана волана.
— Значи е много строга. Ние също сме строги, в моето семейство. Това е въпрос на семейна чест. А и сме католици. Някои от братовчедите ми имаха доста болезнени проблеми в семействата си, но ги преодоляха. Всичко това прави стъпката към брачните окови доста рискована. Можеш да се озовеш в истински капан.
— Да не мислиш да се омъжваш? За дърводелеца ли?