— Това е повече от онова, което мислех.
— И е по-хубаво — додаде жена му, а очите й се присвиха. — Какво, да не ти трябват нови очила? Не виждаш ли какво стои пред очите ти?
— Не виждам цената.
Без да каже нищо, Бо отвори отново куфарчето си и извади листа с сметките. И имаше удоволствието да види как очите на Гиб се разшириха.
— Сумата е доста солена — той подаде сметката на Сал.
— Това са най-високите ставки за труд.
— Аз ги заслужавам — рече естествено Бо. — Но нямам нищо против да направим бартерна сделка. Спагетите са страхотни, Бианка.
— Благодаря. Да ти е сладко.
— Бартер срещу какво? — попита Гиб.
— Храна, вино — обърна се усмихнат към Бианка. — Ще работя за каноли. Устна договорка. Току-що се установих в този квартал. Ще ви доставя материалите по цени на едро. Освен това сами ще можете да свършите някои основни работи — боядисване, грундиране, шкуркане. Това ще намали цената.
Гиб подсвирна.
— Колко ще свали това от цената?
Бо извади втори лист от куфарчето. Гиб го прегледа внимателно.
— Момче, ти сигурно много обичаш каноли — подаде листа на Сал, но този път Бианка го изпревари и го взе.
— А ти си идиот! — рече тя на италиански — той харесва дъщеря ти, а не спагетите.
Гиб се облегна и започна да барабани с пръсти по масата.
— Кога можеш да започнеш? — попита. И подаде ръката си.
23.
— Бо, не искам да се чувстваш задължен да намаляваш цената само защото това е моето семейство.
— Хм — той продължи да лежи със затворени очи, а ръката му погали голото й бедро. — Каза ли нещо? Изпаднал съм в каноли-кома, усложнена от сексуална мъгла.
Напълно разбираемо, помисли си Рина, след като изяде три порции от великолепните каноли на майка й, преди да… преди да въздадат справедливост на пода в неговата кухня.
— Ти вършиш добра работа и заслужаваш да ти бъде заплатено както подобава.
— Че на мен ми е заплатено както подобава. Току-що изядох по-голяма част от първоначалния си депозит. Сделката е добра — продължи. — „Сирико“ е известно име в квартала. Работата ми там ще покаже на хората какво мога, ще ги накара да заговорят за мен. А родителите ти са първенци по разпространяване на новините.
— Да не искаш да кажеш, че сме дърдорковци?
— Не, но в интерес на истината, вие наистина можете да говорите. Ушите ми звъняха по време на вечерята. Нищо лошо не искам да кажа — добави, като се прозя, Бо. — Мисля, че дори спечелих вуйчо ти.
— Вуйчо Сал е най-големият син в семейството. Известен и всепризнат специалист по пазарлъка. Но ние си го обичаме.
— И така те получиха пазарлъка, а аз работата, която обичам, както и безплатна реклама. И още, щях да забравя най-важното — да ям каквото е сготвила майка ти, докато умра.
— Забрави сексуалния бонус.
— Това е лично — този път прокара пръсти по бедрото й надолу и обратно. — Не е определящ фактор. Но след като си поиграх с някои идейки и планове за твоята къща, ти можеш винаги да ме качиш на горния етаж и да ме подкупваш с непрекъснати сексуални услуги.
Рина се покатери върху него и това го накара да простене. Повече от прекаляването с ядене, отколкото от желание.
— Ти си работил върху планове за мен?
— Не, само ги нахвърлях. Нямах толкова много време. Но масата ти за хранене е почти готова.
— Искам да видя. Искам да видя всичко.
— Ще бъде завършена след няколко дни. Проектите са все още в суров вид.
— Трябва да ги видя! — тя слезе от него и го задърпа за ръката. — Веднага. Веднага!
Бо отново простена, но седна и посегна към панталоните си.
— Половината от идеите са все още в главата ми.
— Тогава искам да видя другата половина — тя също обу панталоните си, нахлузи ризата си през главата. Сетне обхвана лицето му и притисна устните си към неговите. — Благодаря предварително.
— Ще ми благодариш после — Бо отвори хладилника за вода и в този миг телефонът иззвъня. — Кой, по дяволите, ми звъни в един през нощта? Дано да не е Брад, да иска да му плащам гаранция и да го извадя от затвора. Макар че в интерес на истината, това вече веднъж се случи.
— Чакай, не отговаряй — с наполовина закопчана риза, Рина взе телефона и погледна номера. — Познаваш ли този номер?
— Не — той неочаквано включи, можа да види това на лицето му. — Мамка му! Мислиш ли, че е той?
— Нека аз да отговоря — тя вдигна слушалката. — Да, моля?
— Готова ли си за друга изненадка, пиленце? Не обичам да се повтарям, но онова, което трябва да се свърши, не търпи отлагане. Трябва да се свърши.
Тя кимна на Бо, като му направи знак да й донесе лист и молив.
— Чудех се кога ще се обадиш отново. Откъде знаеш, че съм тук?