— Защото знам, че си курва.
— Защото съм спала с теб ли? — попита Рина и започна да записва разговора.
— Помниш ли всички, с които си спала, Рина?
— Имам много добра памет за подобни неща. Защо не ми кажеш име или място. Тогава ще видим колко съм паметлива.
— Ти просто си помисли, помисли си за всички мъже, с които си се чукала. Чак до първия.
Ръката й трепна.
— Една жена никога не забравя първия мъж в живота си. Но това не си ти.
— Някой ден ще отидем заедно на едно парти — ти и аз. Но защо сега не излезеш малко навън да се поразходиш? Да видиш какво съм ти приготвил.
Телефонът замлъкна.
— Мръсник! Копеле! — прошепна тя и остави слушалката отстрани. — Направил е нещо наблизо. Не го затваряй — добави, като взе пистолета си и го закопча, докато набираше мобилния си телефон.
— Обажда се Хейл. Трябва да проследите този номер — тя го продиктува. — Сигурно е мобилен. Ще ви дам номера, на който се обади и оставям линията отворена. — Продиктува номера на Бо и излезе от кухнята. — Може да е подпалил пожар в близост до къщата ми. Искам патрулна кола. Излизам навън да проверя. Можете да ме намерите… Мамка му! Гадно копеле!
Чу как Бо ругае зад нея, след което се връща в кухнята.
— Подпалена е кола! Мръсник!
Бо мина покрай нея с пожарогасител в ръка.
Капакът на колата му беше вдигнат, моторът съскаше и пращеше сред пламъците. Димът се носеше на вълни. Под колата имаше матрак и локви бензин, които блещукаха на светлината на огъня. Гумите тлееха и острата миризма на горящ каучук тровеше въздуха. Над капака вече бушуваха огнени езици, по покрива на кабината също, раздухвани от приятния летен ветрец.
Но гневът й се превърна в страх, когато забеляза, че в отворения резервоар бе натикан горящ парцал. От отвора му висеше червена ленена салфетка с логото на „Сирико“ в единия ъгъл.
— Назад! Върни се! — скочи тя към Бо и изтръгна пожарогасителя от ръцете му.
Или имаше малко време, или никак, помисли си разсеяно Рина и го насочи към резервоара.
От уреда излетя пяна. Димът я заслепи, задави я, когато вятърът го запрати в лицето й. Вкусът на пожар напълни устата й, докато по земята струйките горещ бензин приближаваха неумолимо.
— Забрави за колата! — Бо я сграбчи и я дръпна със себе си, като се затича към другия край на улицата.
Експлозията вдигна задната част на камиончето във въздуха, после го блъсна обратно на земята. Взривната вълна ги покоси през краката. Посипа се дъжд от пламтящ метал, горещи шрапнели, които падаха на улицата, върху другите коли. Бо се завря заедно с нея под прикритието на една паркирана кола.
— Ранен ли си? Изгорен ли си?
Той поклати глава, загледан, без да мига, в горящия ад, в който се бе превърнал автомобилът му. Ушите му звъняха, очите смъдяха, ръката му пареше. Когато прокара другата си ръка по нея, тя цялата бе в кръв.
— Почти го бях направила. Още няколко секунди…
— Да и щеше да се взривиш заедно с проклетия пикап.
— Той си играе с мен. Беше изчислил времето — пламъците танцуваха в очите й, когато удари с юмрук асфалта. — Моторът, локвите под колата, матракът. Това бе да отвлече вниманието ми. Ако бях видяла фитила по-рано… Господи, Бо, ти кървиш!
— Одрах си ръката в нещо, когато ни удари вълната.
— Дай да видя. Къде е телефонът ми? Къде е? — огледа се и го видя да лежи счупен на улицата. — Идват! — сирените виеха, хората надничаха от съседните къщи. — Стой тук, дай да видя ръката ти.
— Нищо ми няма. Хайде да седнем за малко и двамата.
Бо не бе сигурен кой трепери, той или тя. Може би и двамата, така че се предаде и седна на бордюра, като я придърпа към себе си.
— Раната е дълбока — при вида на кръвта му тя се насили да се успокои. — Ще се наложи да те зашият.
— Може би.
— Свали си ризата. Трябва да спрем кръвта. Мога да ти направя временна превръзка, докато дойде медицинският екип.
Той извади една кърпа от джоба си.
— И това ще свърши работа. Съжалявам, Бо.
— Няма нужда. Не се извинявай — загледа автомобила си, докато тя бинтоваше ръката му.
Болката все още не беше непоносима. Помисли си, че скоро и това ще стане. Но в гърдите му кипеше все по-силен гняв, докато гледаше унищожаването на собствеността му.
— Ти не си виновна за деянието на този откачен. Пожарникарите наскачаха от колите си и се заеха с потушаването на пожара.
Когато Рина приключи с временната превръзка, за миг подпря глава на коленете си и си пое глътка въздух.
— Трябва да говоря с момчетата. Ще изпратя някой от медиците да те види. После ще те заведа в спешното, освен ако лекарят не разпореди друго.