— Не се тревожи за мен — нямаше намерение да ходи в болница. Имаше нужда да срита нечий задник. Бо стана и й подаде ръка. — Да вървим да им разкажем какво се случи.
Тя почти бе приключила с подробностите, когато се появиха родителите й, Джак, Ксандър, Джина и Стив, родителите на Джина, стари съученици, братовчедите й. Бяха толкова много, че изпълниха улицата.
Чу как баща й се обажда по телефона на Фран, за да й съобщи, че никой не е ранен и да я помоли да се обади на Ан в болницата.
Всички бази са покрити, помисли си разсеяно Рина и се обърна, когато О’Донъл я дръпна за ръкава.
— Открихте ли точката на възпламеняване? — попита го тя.
— Работим. Ранена ли си?
— Не. Само няколко ожулвания при падането на паважа. Бо се направи на герой, като ме дръпна върху себе си — тя потърка очи. — Този тип ми позволи да говоря, за да спечели време и да подготви купона. Беше вдигнал капака, напоил добре мотора, под колата бе поставил вата от матрак, за да създаде повече дим. Локви от бензин под и около камиончето, за да горят гумите. Много и миризлив пушек, който да ме разсейва колкото може по-дълго. Когато забелязах фитила — беше направил фитил от салфетки на „Сирико“, който стърчеше от резервоара, времето беше на изчерпване. Опитах да го изгася, но Бо ме сграбчи като футболна топка и затича като централен нападател към гол линията. Трудно ми е да кажа какво щеше да стане, ако не ме беше измъкнал, и един Господ знае колко инструменти има в онези негови сандъчета в багажника.
— Обадил се е на телефона на Гуднайт. Провери ли твоя телефон, може да се е обадил първо у вас?
— Все още не съм се прибирала.
— Защо не го направиш сега?
— Добре. Една минута.
Тя се отдалечи, размени две думи с брат си и тръгна към къщата си.
— Хайде, приятел! Дай да видя! — Ксандър отиде при Бо и го потупа по рамото. — Сега двамата с теб ще отидем до клиниката. Аз ще се погрижа.
— Стига, докторе, това е само драскотина.
— Остави на мен да реша какво е.
— Тръгвай с Ксандър и никакви спорове — намеси се Бианка. — Аз ще ти взема чиста риза.
Бо погледна към своята къща.
— Вратата е отворена.
Бианка го погледна, очите й бяха изпълнени със симпатия.
— Имаш ли ключове? Ще заключа.
— Не. Излязох без тях.
— Добре, ние ще се погрижим — тя обхвана с длани лицето му. — Ние се грижим за своите. Сега върви с Александър и бъди добро момче. Утре, когато се почувстваш по-добре, ще посетим братовчед ми Сал.
— Мислех, че Сал ти е брат.
— Това е друг Сал и е братовчед. Ще ти даде добра цена за нов пикап. Много добра цена. Аз ще поръчителствам за теб.
— Джак, ще помогнеш ли на Бианка? — помоли Гиб, като се присъедини към Бо и Ксандър. — Аз ще ги придружа, за да не би пациентът да избяга.
— Татко просто обича да гледа как измъчвам хората с инжекции — подхвърли Ксандър и хвана Бо за здравата ръка.
— Това е направо сърцераздирателно — Бо търсеше начин да се измъкне, но откри, че е атакуван по всички фронтове. — От екипа казаха, че има нужда от няколко шева. Мога да почакам до утре.
— Не оставяй днешната работа за утре — рече бодро Александър. — Хей, били ли са ти скоро инжекция против тетанус? Много ги обичам.
— Миналата година. Стой далеч от мен — обърна се Бо към Гиб. — Нямам нужда от почетна стража.
— Върви, върви! — Гиб изчака, докато преминат през тълпата. — Чух тук-там откъслечни думи. Разбрах, че е станало нещо, което бих искал да знам. Някой се обадил на Рина у вас, така ли е?
— Да, същият онзи тип. Който я заплашва. Който запали пожара в училището. Тя не ти ли е казала нищо по въпроса?
— Сега ти ще ми кажеш.
Не само че бе обграден от всички страни, прецени Бо. Направо бе притиснат до стената.
— По-добре я попитай сам.
— А дали няма да е по-добре да помагам на Ксандър, като те държа, докато ти прави преглед на простатата?
— Е, сега вече стана интересно — съгласи се Ксандър.
— Печелиш. Трябвало да ви каже, а сега ще бъде ядосана, че аз съм го направил вместо нея. Може би да си единствено дете на разведено семейство не е чак толкоз лошо.
Разказа им всичко, което знаеше, докато вървяха към клиниката, която бе през две преки. Удивлението на Ксандър се превърна в каменно мълчание. Той посочи на Бо масата за пациенти.
— И кога започна всичко това? — попита Гиб.
— Доколкото разбрах, откакто се пренесе в новата къща.
— И не ни е казала нищо — Гиб започна да крачи из кабинета.
— Нито пък Стив — отбеляза Ксандър, като започна да почиства раната.
Бо си пое дълбоко въздух, защото започна да щипе.
— Вие, медиците, сте садисти! Не можете ли да се справите с една рана, така че да не боли чак до костта?