— Било е ужасно за човека, който всъщност е искал да причини вреди.
— И освен това го хванаха. Кучето му лаеше, О’Донъл. Това казах на Джон Мингър. Кучето му лаеше в задния двор, където беше бараката му. В нея намериха тубата с бензин, част от бирата, която бе откраднал от ресторанта, обувките, които бе носил.
— Затова хлапето е убило кучето.
— Да. Кучето изигра главната роля. То предаде баща му.
— Значи е трябвало да умре.
— Точно така. Трябвало е да умре и още нещо — да бъде изгорено. След това момчето е арестувано, разпитано, изпратено в поправително училище. След като излиза, се мести с майка си в Ню Йорк. Там също не е стоял със скръстени ръце, но все още е бил малък. Трудно е за едно момче да дойде от Ню Йорк чак в Балтимор, за да причини нещо на баща ми. Ето, виж — почука тя по екрана. — Заподозрян е на два пъти. Но и двата случая са по времето, когато умря Джош. Джоуи вече не е момче. И трябва да мие подове. Какво падение.
Сега можеше да го почувства, да почувства истината в корема си, в гърлото си. Това бяха частите на пъзела.
— Идва в Балтимор и какво установява? „Сирико“ продължава да процъфтява. Семейството ми е добре. А малката кучка, която е виновна за всичко, учи в колеж и се чука с някакъв сополанко. Джоуи само я пипна, а тя се разпищя и развали всичко. А сега позволява на този да я чука без проблеми. Време е за разплата. Трябва да си плати, при това на висока цена. Аз бях с него същата вечер, същата нощ бях с Джош, след сватбата на Бела. Един от Пасторели е убил Джош и е подпалил пожара. Защото аз бях с него.
— Добре, ако приемем тази версия, защо той или те не са се разправили с теб? Ти си била там. Защо не са убили и двама ви?
— Защото не е било достатъчно. Като убие мен — край. Но като ме накара да страдам, като ме нарани, като пали пожари отново и отново, и ме кара да се чудя какво става — това вече е друго. Пасторели баща имаше алиби за онази нощ. Джон го провери. Но алибито би могло да бъде фалшиво. Предполагаше се, че Джоуи е бил в Ню Йорк и се намериха хора, които потвърдиха това. Но я виж, три месеца след смъртта на Джош Джоуи е обвинен в подпалване на автомобил във Вирджиния, не в Ню Йорк.
— Не казвам, че хората не таят лоши чувства и не пазят омразата си към някого двадесет години. Двадесет години е много дълъг срок. Бая време.
— По пътя му трябва да има следи. Може да са неща, които съм прескочила, не съм им обърнала внимание и не съм ги свързала едно с друго. Веднага след като започнах работа, стана един инцидент. Пожарникарят, с когото излизах, беше убит. Пътуваше за Северна Каролина — щяхме да ходим там за уикенда. Мен ме задържаха, така че не можах да тръгна с него, но на другата сутрин щяхме да пътуваме с Джина и Стив. Намериха го в колата му, в една горичка край пътя. Бил е застрелян, а колата — подпалена. Изглеждаше като нападение, обир и убийство, за да се покрият следите. Бяха минали единадесет години от деня, в който пламна пожарът в „Сирико“.
О’Донъл се облегна.
— Да, Хю Фицджералд. Познавах го бегло. Спомням си, когато го убиха. Не знаех, че сте имали връзка.
— Беше обикновено приятелство. Бяхме излизали само няколко пъти, и той бе приятел на Стив. Стив и Джина бяха двойка. Изглеждаше като случайно нападение. Местната полиция го окачестви като такова с неизвестен извършител.
Тя също го бе помислила за нещастен случай, спомни си Рина, прекарвайки пръсти през косата си. Така и не успя да прозре под повърхността.
— Едната гума беше спукана. Било е късно през нощта, тъмен селски път. Всички решиха, че е махнал за помощ и е спрял грешния човек или пък че някой е минал и се е опитал да го обере. После го е убил. Избутал е колата в горичката и я подпалил, надявайки се огънят да скрие следите. Което, естествено и беше станало. Случаят още не е разрешен, няма открит извършител.
Рина си пое въздух.
— Така и не направих връзка, не се усъмних. Дявол го взел, та копчетата на униформата ми все още бяха чисто нови! Коя бях аз, че да разпитвам дългогодишни полицаи само защото имах някакво странно усещане? Просто бяхме излизали няколко пъти и чувствахме симпатия един към друг. Мислехме, че от това може да излезе нещо повече. Но не ходехме, все още не бяхме гаджета. Той беше убит в Северна Каролина. Нищо не сочеше към човека, който бе подпалил ресторанта на баща ми преди десетина години. Но трябваше да се досетя.