— Люлка? Ти си ми купил люлка за двора?
— Купил? Каква ерес! Бива ли така да ме обиждаш? Може би трябва да сваля колана си с инструментите!
— Направил си я? — очите й овлажняха и тя го прегърна.
— Направил си ми люлка! О, Господи, кога? Прекрасна е! Колко е гладка! — тя прекара ръка по дървото. — Като коприна е.
— Свърших я днес, така се разсейвах и не мислех. Искаш ли да я пробваш?
— Шегуваш ли се? — тя седна, разпери ръце на облегалката и се засили. — Страхотно! Чудно! От раменете ми паднаха още пет килограма стрес. Бо! — Рина протегна ръка към него. — Много си мил. Благодаря ти.
Бо седна до нея.
— Надявах се, че ще ти хареса и ще ти вземе акъла.
— Направо е супер! — тя сложи глава на рамото му. — Страхотно. Имам си собствен дом и собствен двор, в който си имам собствена люлка. И един много секси мъж до мен на люлката, която е направил със собствените си ръце. Това прави всичко, което се случи снощи, нереално.
— Предполагам, че и двамата трябваше да забравим за него за няколко часа.
— Но ти си прекарал почти цял ден в работа.
— Когато обичаш онова, което вършиш, това не е работа. Не ти тежи.
Тя кимна.
— Да, това е удоволствие.
— Така беше и с тази люлка. Знаеш ли, изглежда утре ще си имам нов пикап — пръстите му си играеха с къдриците на косата й. — Майка ти намина покрай мен. Имала братовчед, който е дилър на „Додж“.
— Искаш ли един съвет? Остави я тя да преговаря — някакво цвете ухаеше силно и сладко. Като вълна от ванилия в топлия въздух. — Ще накара братовчеда Сал да свали цената, ще го реже до кокал. Дръпни я назад чак когато видиш сълзи в очите му, но не по-рано.
— Разчитай на мен.
— Справи се със снощната случка много добре.
— Не съм направил нищо особено.
— Напротив. Можеше да се пенявиш, да буйстваш, да удряш стената с юмруци…
— Тогава трябваше да боядисвам наново.
Смехът й се разсипа в нощта.
— Ти си стабилен, ето какъв си, Боуен. Знам, че под привидното ти спокойствие си разярен, но държиш гнева под контрол. Дори не ме попита дали съм постигнала някакъв напредък в разследването на цялата тази мръсотия.
— Предполагах, че сама ще ми кажеш.
— Ще ти кажа. Но първо трябва да говоря с един човек и след това ще ти кажа каквото мога. С теб ми е много лесно.
— Искам нашата любовна история да потръгне. Защо трябва да правя нещата трудни?
Рина обърна лице и го зарови за миг в рамото му, като остави трепетът да я завладее. Беше странно колко много започваше да го обича, колко бързо тази любов се настани в сърцето й и се разпростря така, че имаше моменти като този, когато можеше да се закълне, че чувства как пулсира в крайчетата на пръстите я.
— Съдба — прошепна и захапа леко с устни брадичката му. — Мисля, че ти си обречен да бъдеш мой, Бо. Така трябва.
После седна в скута му и сплете ръце зад врата му.
— Съвсем малко съм уплашена — каза му Рина. — През повечето време е хубаво. Чувствам се като… — тя отпусна назад глава и погледна резена луна и пръснатите по небето звезди. — Не е както очаквах — продължи, като се взря отново в лицето му. — Не е като да застанеш на спирката и да чакаш автобуса да мине да те вземе и да те заведе там, където искаш да стигнеш. Все едно карам сама и правя онова, което искам. И изведнъж ми хрумва: „Хей, защо да не се кача на пътя? На оня път, по който обичам да пътувам?“ И там си ти.
Той се наведе и притисна устни към ключицата й.
— Вдигнах ли палеца си за автостоп?
— Мисля, че вървеше покрай пътя, но имаше идея къде искаш да отидеш. И така решихме да поемем в една посока. Това нямаше да стане, ако си бях останала момичето с розовата блуза в другия ъгъл на стаята.
— Но аз и тогава те видях каквато си. Виждам те каква си сега. И съм луд по теб, такава, каквато си.
Тя обхвана лицето му с длани и наведе устни към неговите, за да се слеят в целувка. Гореща и страстна.
— Ти направи пицата — промърмори замечтано.
— И стана добра, въпреки страховете на Брад от стомашно разстройство или птомаин.
— Ти направи пица — повтори Рина, като погали с леки докосвания бузите, слепоочията, устните и шията му. — И ми направи люлка — захапа долната му устна, сетне пъхна език в устата му, затваряйки света в тази дълга целувка. — И смятам да изразя искрената си благодарност.
— Готов съм да я приема — гласът му стана по-дрезгав. — Хайде да влезем вътре.
— Ммм. Искам да видя колко здрава е тази люлка — тя измъкна ризата му от панталоните и я хвърли през рамото си.
— Рина, не можем да…
Устата й затвори неговата и го спря. Ръцете й се плъзнаха, за да разкопчеят джинсите му.
— Можем — тя свали ципа. Когато почувства, че е напрегнат, се хвана с ръце за облегалката на люлката, за да му попречи да я вдигне. Очите й святкаха в тъмното.