— Значи предполагате, че този човек подпалва умишлено пожари от десет и повече години, че е убил поне двама души и никога преди това не е бил заподозрян?
— Точно така — отговори Рина — той е внимателен и е много добър в тази работа. Възможно е да го покровителства фамилията Карбионели, много е вероятно да е вършил същата работа и за тях. До този момент не е имал причина да ме уведомява за действията си. Сега обаче иска да знам. Какъв е мотивът му? Това все още знае само той. Но се е върнал тук. Върнал се е в Балтимор.
— Ти си част от причината — отбеляза Стив.
— Аз — съгласи се тя, — баща му и случилото се през август осемдесет и пета година. Има ми зъб и поддържа тази омраза от дълго време. Преди това, доколкото знаем, е идвал, свършвал си е работата и е изчезвал. Този път е останал и очевидно ще играе докрай. Ще се обади отново, ще подпали още нещо — тя погледна към размазаната снимка. — Този път смята да сложи край на играта.
В края на работния си ден Рина събра папките и бележките си. Трябваше да работи, реши тя, но щеше да го направи вкъщи, далеч от непрекъснатия шум в участъка. И освен това искаше да си бъде у дома, когато Джоуи се обадеше следващия път.
Телефонът иззвъня и тя го вдигна, като притисна папките под мишницата си, за да не паднат.
— Отдел „Палежи“, Хейл. Да, благодаря, че ми се обаждате. Полицията на Ню Йорк — съобщи на О’Донъл и остави папките, за да си води бележки. — Да, да, разбрах. Имате ли имената на инспекторите? Детективът по делото за обир? Благодаря ви много. Ще поддържаме връзка.
Остави слушалката и погледна партньора си.
— Часовникът, обиците и много други скъпоценности и предмети са откраднати от апартамент в Горен Ист Сайд на петнадесети декември миналата година. Сградата е била евакуирана заради пожар в апартамент — празен, тъй като собствениците били на почивка. След като пожарникарите загасили пожара и позволили на хората да се върнат в апартаментите си, те открили, че са обрани. Пари, бижута, колекция от монети.
— Малки и лесно преносими неща.
— В сградата има портиер, но един от наемателите е правил парти същата нощ. Много хора са влизали и излизали — служители от фирмата за кетъринг, гости, придружаващи ги лица, какви ли не. Не е било трудно да се промъкне сред тях, да влезе в празния апартамент и да го подпали.
— Установена ли е причината за пожара?
— Ще ни изпратят копие от досието още тази нощ, но основното е, че има множество начални точки на избухване. Килерът, пълен с почистващи препарати, диванът, леглото. Това място също е обрано. Дребни предмети на изкуството, малко бижута, които не са били в сейфа.
— Някой вътрешен има пръст в тази работа.
— Засега няма арести, откраднатите вещи не са открити. Нюйоркската полиция ни благодари за вероятната следа.
— Каквото повикало, това се обадило — рече дълбокомислено О’Донъл.
27.
Преди да се прибере вкъщи, Рина реши да намине и да проведе един закъснял разговор с майка си.
Забеляза блестящо синьото ново камионче пред „Сирико“ и събра две и две. Спря зад него, направи един бърз оглед от всички страни и заключи, че Бо се е сдобил със солидно средство за придвижване.
Нямаше много хора — беше прекалено рано за вечеря и твърде късно за обяд, Пит се занимаваше с приготвяне на поръчките, а дъщеря му Роза, която си бе вкъщи за ваканцията, отговаряше за масите.
— Всички са отзад — съобщи й Пит. — Цялата банда.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Справям се засега — той щедро поля кюфтенцата със сос. — Но кажи на момчето ми, че имаме поръчка за вкъщи, така че да си вдига задника и да идва. Почти съм готов.
— Добре — тя прекоси мястото за подготовка и мина през вратата за персонала. Семейството й, няколко братовчеди, вуйчо й Лари, както и Джина, майка й и двете й деца — всички се бяха събрали в тесния заден двор.
Фактът, че говореха едновременно, изобщо не я изненада. Върху тревата с оранжев спрей бяха изрисувани няколко хикса.
Баща й сочеше в една посока, а майка й в обратната. Бо бе хванат между тях.
Рина отиде до малката масичка, на която Бела бе сервирала газирана вода.
— Какво става тук?
— О! — махна с ръка сестра й. — Мерят, маркират, спорят за тази лятна кухня, за терасата, която мама е полудяла да има.
— Защо да е полудяла?
— Като че си нямат достатъчно работа и без това. Залепили са се за това място от тридесет години. Че и повече.
Рина седна и се вгледа в очите на Бела. Нещо е станало, реши тя.
— Те обичат това място.
— Знам, Рина, знам. Но няма да станат по-млади.
— За Бога!
— Вече не са млади. Би трябвало да се наслаждават на остатъка от живота си, да сграбчват всеки ден или миг, вместо да си създават главоболия.