— Да, наистина. И голям
— Харесвам големите неща — тя се усмихна, когато Бо започна да ръкомаха, а Гиб се намръщи. — Харесвам твоя Бо. Вчера много се забавлявахме. Накарах братовчеда Сал почти да се разплаче, беше много смешно, а след това Бо ми купи хидрангия.
— Той… той ти е купил храст?
— И го засади. Ако не се омъжиш за него, аз ще го осиновя, защото нямам намерение да го изпусна.
Децата се върнаха с фунийки сладолед, Джина и майка й приближиха към тях, а Бо улови погледа на Рина и й се усмихна.
Моментът не беше подходящ да говори за серийни подпалвачи и убийци.
Не можеше да остане, макар че извинението й, че трябва да се прибира вкъщи, беше посрещнато с протести.
— Просто искам да направя колкото може повече за родителите ти — обясни й Бо. — Така че да могат да го обмислят през нощта. Бъди сигурна, че те точно това искат. Ако изчакаш само половин час, ще си тръгнем заедно.
— Ти може да се прибереш и сам. Достатъчно голям си. Взела съм си работа, искам да изчета досиетата. Един час тишина и спокойствие, за да мога да мисля, е точно онова, от което се нуждая.
— Искаш ли да ти донеса вечеря?
— Чудесно. Нямам претенции, каквото и да е. Просто ме изненадай.
Ксандър я последва, докато тя от чисто любопитството следваше пътя, очертан с оранжеви линии.
— Ще повървя с теб — рече й и я дръпна за косата, един стар навик от детството.
Тя заби лакът в ребрата му, точно както преди.
— Ако искаш да те изпратя — предложи той — и да поседя малко с теб? Никога не съм бил…
— Не. Имам работа и не се нуждая от защита, не се прави на бодигард.
— По-висок съм от теб.
— Съвсем мъничко.
— Може да съм по-младият ти брат, но не съм малък. Катарина, той може да дойде в къщата ти.
— Да, може. Знае къде живея. Подготвена съм за това, Ксанд. Не може двадесет и четири часа в денонощието някой да ме пази. Ти бъди внимателен — предупреди го и сложи ръка на раменете му. — Джоуи Пасторели. Ако съм права, той търси отмъщение. Ти, който си почти три години по-малък от него, тогава се намеси и го удари. Гарантирам ти, че не го е забравил. Внимавай много, пази жена си и бебето. Не се тревожи за мен и аз няма да се тревожа да теб. Става ли?
— Смяташ, че този кучи син може да доближи Ан и Дилан?…
— Точно така — очите й го гледаха с разбиране. — Точно така. Трябва да внимаваме сега. Ти и Джак трябва да пазите Фран и Бела, децата. Мама и татко. Пратила съм допълнителни патрули, но никой не познава квартала като нас. Ако нещо ти направи впечатление, каквото и да е, веднага ми звънни. Обещай ми!
— Няма нужда да ме молиш за това.
— Горещо е — каза тя след минута. — Тази нощ ще бъде горещо. Лятото влиза в правата си.
Рина отиде до колата си и тръгна към къщи. Но когато пристигна, остана в нея и внимателно огледа къщата, улицата, квартала.
Познаваше няколко души, които живееха от тази страна, познаваше ги почти откакто се помнеше. През целия си живот.
Познаваше това място, беше избрала да живее тук. Можеше да тръгне в която и да е посока и пак щеше да срещне поне десетина познати.
Сега никой от тях, както и тя не бяха в безопасност.
Рина взе папките, излезе и заключи колата. Огледа вдлъбнатините и драскотините по нея, които напомняха за силата на взрива.
Колко ли време му трябваше, за да подпали и нейната кола? — зачуди се. Две минути, три? Можеше да го направи, докато спи, докато готви или почива.
Но това щеше да бъде само смушкване, нещо като пръчка в раната. Според Рина подпалвачът искаше много повече — да си разчисти сметките.
Стигна до вратата, махна на Мери Кейт Лиони, която миеше белите мраморни стъпала пред дома си, през три врати от нейната къща. Домакинстване, помисли си Рина. Животът минаваше в такива прости и прозаични неща като домакинстване, готвене, слагане на масата, ядене на сладолед.
Отключи и внесе папките вътре. Разкопча оръжието си. Колкото и да твърдеше, че ситуацията е под контрол, че иска един час спокойствие и самота, тишина, за да се съсредоточи, беше нащрек, затова първо щеше да провери цялата къща, но с пистолет в ръката.
Доволна, но не и спокойна, Рина слезе на долния етаж за своите папки и студена напитка. Беше време да използва собствения си кабинет, който бе започнала да подрежда на третия етаж. И да прави онова, в което бе най-добра — да систематизира, изследва и анализира.
Включи компютъра, след което се обърна към дъската и статива, които бе донесла. Извади от папките снимки, изрезки от вестници, копия от доклади. Разпечата материали от собствения си компютър.
Когато подреди всичко, отстъпи назад и огледа цялата дъска. Сетне седна пред клавиатурата и описа събитията в последователността, в която се бяха случили, започвайки от онзи августовски ден, когато бе на единадесет.