Отне й малко повече от час, но почти не забеляза как отлетя времето. Когато телефонът иззвъня, тя измърмори едно проклятие, но бе така дълбоко затънала в работата си, че почти бе забравила за останалия свят. Пръстите й бяха на сантиметър от слушалката, когато изведнъж се сепна. Погледна изписания номер.
Остави телефона да звънне втори път и чак тогава го вдигна. Макар да знаеше, че телефонът й се подслушва и в момента някой полицай записва разговора и проследява обаждането, включи и собствения си магнетофон.
— Здравей, Джоуи.
— Здрасти, Рина. Отне ти доста време да се сетиш за мен.
— Знаеш ли, въобще не съм се сещала за теб от двадесет години.
— Но сега си спомни, нали?
— Със сигурност. Спомних си какъв скапан малък негодник беше, когато живееше на нашата улица. Изглежда вече си станал голям негодник.
— Винаги си имала голяма уста. Имам намерение да я използвам и запуша, при това скоро.
— Какъв ти е проблемът, Джоуи? Не можеш да си хванеш жена ли? Или все още ти доставя удоволствие да събориш и изнасилиш жертвата?
— Сама ще видиш. Имаме много неща за решаване, само ти и аз. Скоро ще получиш изненада. Цялата ще бъде за теб.
— Защо не разчистим терена, Джоуи? Защо не се срещнем? Кажи ми кога и къде и ще си уредим сметките.
— Ти винаги си ме мислела за глупав. Винаги си смятала, че стоя по-ниско от теб, ти и твоето велико свято семейство. А кой живее все още в предградията и продава мазни пици?
— Около „Сирико“, Джоуи, вече няма нищо мазно, откакто вие се изселихте оттук. Хайде, ела да се срещнем в ресторанта, ще те черпя една голяма.
— Жалко, че оня задник, който те чука сега, не беше в камиончето, когато го взривих — долови, че дъхът му се ускори, докато изричаше думите.
Влязох му под кожата, ядосах го, помисли си Рина. Накарах кобрата да надигне глава и да започне да съска.
— Може би следващия път. Или пък ще му се случи нещастие вкъщи, в леглото, докато спи. Чаршафите ще се подпалят, докато пуши цигара. Какво ще кажеш, а? Миришеше на печено прасе. Онзи, първият. Спомняш ли си, а, Рина? Можех да вдъхна твоята миризма по чаршафите, които използвах, за да го подпаля.
— Ти си гаден негодник! Мръсно копеле! — болката преряза корема й. — Гаден кучи син!
Той се разсмя и гласът му се превърна в шепот.
— Тази нощ още някой ще изгори.
Бяха необходими два, а не един час, за да си тръгне от „Сирико“. Работата се оказа най-малкото интересна. Освен това получи около половин дузина други поръчки — за ремонт, поправки, премоделиране, обзавеждане, от хора, които гледаха, докато правеше измерванията. Раздаде два пъти повече визитки, преди да си тръгне с пилето с пармезан, увито за вкъщи в кесия.
Ако една трета от тези поръчки се окажеха истинска работа, щеше да се наложи да се замисли сериозно дали да не наеме работник на пълен работен ден.
Голяма стъпка беше това, реши Бо. Голяма, гигантска разлика в сравнение с наемането на помощник на час или когато викаше на помощ Брад, защото работата е прекалено много за сам човек или времето го притискаше.
Това би било голям ангажимент за човек, който досега се е задоволявал да работи сам. Щеше да се наложи да отделя пари, за да плаща заплата на работник. Всяка седмица.
Определено трябваше да помисли за това.
Бо прекара ръка по капака на колата, докато минаваше покрай нея. Хубава машина, помисли си. И я получи на идеална цена, никой не би могъл да очаква такава. Бианка направо я открадна за него.
Но, по дяволите! Липсваше му старият боен кон.
Посегна за ключовете си, но когато чу подсвиркването, се огледа.
Видя мъж с палци в предните джобове на джинсите си. Бейзболна шапка, джинси, слънчеви очила, ухилена физиономия. Имаше нещо познато, затова Бо вдигна ръка за поздрав заедно с ключовете си.
Сетне се сети. Мъжът от цветарския магазин, който купи рози, защото беше спал в кучешката колибка.
— Хей! — извика му, като отвори вратата на камиончето си. — Как я караш?
Със зловеща усмивка, разкриваща всичките му зъби, мъжът отиде до една кола и влезе в нея. Свали прозореца и се надвеси през него. Сетне направи движение сякаш стреля с пушка, като сви палеца си. Бо го чу да казва „бум“, когато мина покрай него.
— Ама че смахнат тип — поклати глава той. Остави кесията с пилето на седалката и седна зад волана. Огледа улицата, надолу и нагоре, сетне включи, взе завоя и потегли към къщата на Рина.
Влезе вътре и извика, за да се обади, че се е върнал, сетне занесе кесията в кухнята. Тъй като долови миризмата на пот, примесена с аромата на печено пиле, реши, че един хубав хладен душ ще бъде първото нещо в програмата му.