Щеше да се върне в своята къща и да се изкъпе, а също и да вземе проектите и рисунките, които бе направил за нея. Докато ги разглеждат, щяха да се разсеят от сериозните въпроси поне за няколко часа.
Излезе от кухнята и тръгна по стълбите, като отново я извика.
— Хей, не се крий! Само ще прескоча до нас, за да си взема един душ и… и очевидно сам си говоря — рече на глас Бо, когато видя, че в спалнята няма никаква следа от нея.
Чу, че над него се отвори врата, и се качи на третия етаж.
— Ало, Рина, защо хора като теб и мен си купуват къщи, щом трябва да се катерят… Какво става, момиче?
Тя стоеше точно пред онова помещение, което той знаеше, че е малка баня. Лицето й беше бяло като платно.
— Трябва да седнеш — макар че тя поклати глава, той я хвана за ръката и я поведе обратно в кабинета й. — Обадил се е отново, нали?
Този път Рина кимна.
— Трябва ми една минута.
— Ще ти донеса вода.
— Няма нужда, вече пих. Добре съм. Да, той се обади отново. Запазих самообладание и го притиснах, разярих го. Очевидно съм успяла, защото ми наговори един куп неща и аз загубих контрол…
Беше успяла да се обади на О’Донъл, преди да й стане наистина лошо.
— Видях те като пристигна — беше показала главата си през прозореца, за да вземе глътка въздух.
— Какво ти каза?
Вместо да повтори разговора, тя показа записващото устройство.
— Пусни го. Можеш да чуеш сам.
Когато Бо го направи, Рина стана и отиде до прозореца. Отвори го, макар че въздухът навън бе горещ и тежък.
— Не е точно онова, което си… което си си представял, нали? — попита го, като се върна при него.
— Не съвсем.
— Никой няма да си помисли нищо лошо за теб, ако решиш да се откажеш. Той ще те нарани, ако може. Вече ти причини достатъчно неприятности:
— Така че ти ще си спокойна, ако си взема няколко седмици отпуска. Може да отида в някой от националните паркове или да карам сърф в Ямайка.
— Да.
— Добра католичка като теб би трябвало да се срамува от тази голяма тлъста лъжа.
— Не е лъжа.
— Тогава имаш много лошо мнение за мъжете.
— Няма нищо общо с мнението ми — тя затвори прозореца с нетърпелива въздишка. — Не искам да ти се случи нищо лошо. Страхувам се за теб.
— Аз също.
Рина се обърна и го погледна право в очите.
— Аз искам да се омъжа за теб.
Бо отвори и затвори уста два пъти, преди да успее да произнесе някакъв звук. И очевидно загуби цвета на лицето си.
— Добре. Ами да. Добре. Тук, в тази стая има много… подходящи за хвърляне неща. Май трябва да седна, преди някое парче да се блъсне в главата ми.
— Е, какво мислиш, Гуднайт? Аз наистина съм добра католичка. Виж семейството ми, виж мен. Най-накрая намерих мъж, когото да обичам, да уважавам и с когото да се забавлявам?
— Не знам. Наистина не знам. Цялата тази институция, наречена брак, не е нещо, което…
— Той е свещен за мен. Бракът е свещен и ти си единственият мъж, с когото съм искала да обменя брачни клетви.
— Аз… Аз… По дяволите, започнах и да заеквам. Нещо наистина ме цапардоса по главата.
— Не ме интересуваше дали някога въобще ще се омъжа и дали ще имам деца, защото нямаше човек, за когото исках да се омъжа и от когото да имам деца. Ти промени всичко това и сега ще трябва да си понесеш последствията.
— Опитваш се да ме уплашиш, за да се скрия в някой национален парк ли?
Рина се приближи, обхвана лицето му с длани и го целуна.
— Обичам те.
— О, Боже. Ами сега?
— Кажи: „И аз те обичам, Рина.“ Ако мислиш така.
— Мисля. И аз те обичам, Рина.
Очите й останаха приковани в неговите и фактът, че откри в тях страх, я накара да се усмихне.
— Това е просто… никога преди не съм стигал до тази част. Случило се е например да си казваме: „Прекарваме си чудесно двамата заедно“ — въпреки страха и скандалите. По-късно ни хрумваше: „Може би трябва да помислим за това“, а после: „И докъде ще ни доведе?“
— Не ме устройва. Аз съм на тридесет и една години. Искам да имам деца от теб. И да създам живот, нашия живот. Веднъж ми каза, че си се влюбил в мен, защото, когато си ме видял, музиката спряла. За мен музиката започва сега. Помисли си — тя го целуна отново. — Помисли си за това. Има достатъчно време. И доста неща могат да се случат.
— Много.
— Аз ще се омъжа за теб дори ако отидеш някъде за малко, докато всичко приключи.
— Никъде няма да ходя. И не знам как можеш да… — все още не можеше да произнесе думата „ожениш“ — … как може да обвържеш с човек, който ще те изостави, за да спаси собствената си кожа.