— Твоята кожа е много важна за мен — въздъхна Рина. — Добре, цялата тази игра на котка и мишка малко ме разстрои. Но сега ще се съвзема. Ще го хванем, може би не навреме, за да му попречим да осъществи плановете си за тази нощ или утре. Но ще го хванем.
— Увереността е хубаво нещо.
— Вярвам, че доброто винаги побеждава злото, особено ако доброто се скъсва от работа. По същия начин вярвам в светостта на брака или в поезията на бейзбола. Тези неща са константа за мен, Бо. Непроменими. Неатакуеми, неразбиваеми. Вечни.
Рина погледна встрани и се почувства по-силна.
— Той ме познава по-добре, отколкото аз него и това е предимство в негова полза. От години ме е изучавал, за да открие и разбере слабостите ми. Но аз бързо се уча. Искам да знам защо точно сега смята, че вече може да се разкрие пред мен, да ми покаже какво е извършил. След него по цялото източно крайбрежие са тръгнали ченгета. Можеше да ме хване или да се опита да ме убие, без никой да узнае кога и къде.
— Но това нямаше да е достатъчно за него. Нямаше да се чувства достатъчно важен и велик.
— Да, това също е част от мисленето му. Дошъл е моментът за големия удар. Нещо, което е замислил и за което е работил двадесет години. Господи, що за човек, може да е обсебен от една жена цели двадесет години? Не мога да го разбера.
— Аз обаче мога — Бо не мръдна от мястото си, когато тя се обърна към него. — Не е същото, но знам какво е някой да ти влезе под кожата, да се настани в сърцето ти против всякакви правила, без обяснение, просто да залепне там. За мен беше магия. За него сигурно е болест. Но и за двама ни е някаква фантазия. Просто тя се е разраснала в различни посоки.
Рита се замисли, докато разглеждаше дъската.
— Неговата фантазия е започнала в детството. Корените й са там. Неговите и моите. Изнасилването не е свързано със секса, а с насилието. В неговите очи то представлява сила и контрол. Фактът, че си бе набелязал мен и се опита да ме изнасили, не се дължи толкова на личните ми особености, колкото на това коя съм. Най-малката дъщеря — и вероятно най-глезената — на семейство Хейл — Рина заобиколи дъската, сякаш за да я огледа от различни ъгли. — Светото семейство, ето какво каза. Ние бяхме щастливи, уважавани, заобиколени с приятели. А неговото семейство беше изолирано, там цареше насилие и той бе единствено дете. Имаше и други като нас в квартала, но ние бяхме по-известни заради „Сирико“. Всички ни познаваха. А от тях никой не се интересуваше. Аз бях най-близо до неговата възраст. Баща му редовно биеше майка му, той съответно се е научил на насилие, насочено към жените. Но опитът му да ме покори със сила, да извърши насилие върху мен бе осуетен — и то от моя по-малък брат, но последствията от случката повлияха върху целия му живот. И той обвинява мен. Аз съм виновната според него.
Тя още веднъж заобиколи дъската.
— Но това все още не ми изяснява защо сега и какъв ще бъде следващият му ход. Той е социопат. Няма съвест, не изпитва угризения, не познава разкаянието, но също така раздава сам правосъдие. Когато някой го обиди или удари, той не отвръща на удара, а пали. Нещо го е засегнало. Нещо е натиснало копчето, нещо е дръпнало спусъка. Нещо го е накарало да се върне и да ми даде да разбера кой е той.
В този миг Бо престана да слуша. Изправи се, отиде до дъската и последните й думи просто не достигнаха до съзнанието му.
— Това ли е той? Това ли е Пасторели?
— Да. Младши.
— Аз го видях. Два пъти. Видях го на два пъти. Първия път стоеше толкова близо до мен, колкото си ти сега.
— Кога? — извика тя. — Къде?
— Първият път беше в съботата преди вечерята у семейството ти. Отидох в супера в близост до клиента, при който работех същия ден, за да купя цветя за майка ти. Този мъж застана точно до мен. По дяволите, какъв съм глупак!
— Престани! Само ми кажи какво стана. Той говори ли с теб?
— Да — ръцете му се свиха в юмруци, но Бо ги отпусна и й разказа всичко за случката, поне както си я спомняше. — Негодникът купи червени рози.
— Проследил те е. Използвал е времето за оглед. Къщата на клиента ти, супермаркетът, през цялото време е бил след теб. Сигурно е бил възбуден, когато е говорил с теб. Това го е накарало да се почувства голям герой, супермен, силен и властен. Трябва ми черна дъска тук. Защо не съм се сетила да си купя черна дъска?
Вместо това измъкна една карта на града и я закачи върху задната страна на корковата дъска.
— Покажи ми къде е къщата на клиента ти, а също и магазинът.
Рина взе карфици с цветни главички и отбеляза с червено двете места, които Бой показа.
— Така, добре. Да отбележим къде другаде е бил забелязан — тя забоде още една червена карфица върху улицата на Тони Борели. — Къде го видя за втори път?