— Преди около двадесет минути — отвърна й Бо. — До „Сирико“.
Рина едва не изтърва кутийката с карфиците.
— Какво? Той влезе ли в ресторанта?
— Не — Бо сложи ръка на рамото й. — Отпътува. Беше от другата страна на улицата, през няколко къщи от ресторанта. Когато видя, че го забелязах и разпознах, влезе в колата си.
— Цвят, модел?
— Ами… — Бо затвори очи и се опита да си припомни. — „Тойота“. Тъмносиня, може би черна. Може да е неприсъщо за мъж, но наистина не познавам марката на всяка кола, която се търкаля по пътищата. Познах тази, защото преди време се срещах с едно момиче, което имаше същата. Както и да е. Той ми свирна, аз му махнах с ръка като на познат. Тогава отпътува, но отвори прозореца и с пръста си имитира спусък и стрелба. Каза: „Бум“ и изчезна.
— Гадно копеле — гърлото й пресъхна при мисълта какво щеше да стане, ако в ръцете му наистина имаше оръжие. — Сигурно е стоял пред собствената си къща и е наблюдавал ресторанта. Каза ми, че бил планирал още една изненада за мен тази вечер. Трябва да е тъп като галош, ако си мисли, че ще му дам шанс да удари „Сирико“.
Тя постави червената карфица на картата. Напрежението и гневът я накараха да се стегне.
— Бо, налага се да се обадя на няколко телефона.
28.
Пред „Сирико“ имаше полицаи, които патрулираха около ресторанта и наблюдаваха апартамента над него. Още двама се радваха на гостоприемството на родителите й вътре, имаше и други, които пазеха къщата на Фран. И макар Винс да се противеше и да настояваше, че домът му е защитен с най-модерните охранителни системи, Рина изпрати полицаи да пазят и тяхната собственост.
— Той може да направи опит на всички тези места. Или на никое от тях — тя крачеше нервно из дневната. Спря и загледа картата. — Тази нощ Джоуи смята да драсне някъде кибрита.
Бо беше свалил дъската й долу както бе настояла. Дотук с разделянето на работата и личния живот, помисли си Рина. Сега работата и животът й бяха едно. Работата беше нейният живот.
Телефонът зазвъня в джоба й. Тя го извади.
— Хейл. Един момент — грабна бележника си. — Давай — и започна да записва. — Да, да, добре. Трябва да изпратим патрул в международното летище „Балтимор-Вашингтон“, да провери паркингите за продължително паркиране — най-логично е оттам да открадне кола. Добре. Благодаря.
Пъхна телефона в джоба си, отиде до картата и с жълта карфица означи летището.
— Някакво семейство току-що се върнало от дълга ваканция в Европа. Оставили джипа си на паркинг за продължителен престой на летище „Кенеди“ и сега открили, че черокито го няма. Задигнал го е, за да отиде на юг и да се види със стар приятел. Може би е смятал да го задържи за малко. Според него на тъпите полицаи ще им трябва доста време, за да го проследят чак до Мериленд. Сетне ще отиде до „Балтимор-Вашингтон“, или „Дълес“, или „Нешънъл“, но най-вероятно „Балтимор-Вашингтон“, ще вземе друга кола и ще отпътува. Най харесва пикалите. Има много място да държи играчките си.
— Отивам си да се изкъпя и да се преоблека. Днес беше много горещо.
Рина се обърна и се намръщи.
— Какво?
— Казах, че отивам да се изкъпя.
— Имаш ли нещо против да го направиш тук? Не си ли гледал кино? Лошите винаги влизат в къщата, когато някой е под душа. Виж какво стана с Джанет Лий в „Психо“?
— Тя беше жена.
— Няма значение. Ще ти бъда благодарна, ако си вземеш душ тук. Имаш и чиста риза.
— Нима?
— Беше оставил тук ризата си. Изпрах я. Е, ще ми направиш ли тази услуга?
— Да — той сложи ръце на раменете й и разбра какво означава изразът „напрегнат като навита пружина“. — Има ли някакъв смисъл да ти кажа да се отпуснеш?
— Никакъв.
— Тогава ще отида да се изкъпя. Слушай! Ако някой, преоблечен с дрехите на майка ти, влезе тук, бий го, докато успея да обуя отново гащите си.
— Това вече е мъжка приказка.
След като остана сама, Рина отиде в кухнята, за да вземе друга бутилка вода. Не искаше да поема повече кофеин. Видя плика, който Бо бе оставил на плота. Не, не можеше да се отпусне, помисли си, но можеше да бъде благодарна. За това, че имаше някой, който толкова искрено и истински споделяше живота й.
Определено смяташе да се омъжи за него, реши Рина, като извади пилето от плика. Бо можеше да се съпротивлява и да се гърчи известно време на кукичката, но щеше да го укроти.
Спомни си как се смя, когато си купуваше червените обувки с Джина и приятелката й каза, че смята да се омъжи за Стив. Тогава Рина все още не знаеше какво означава това.
Но сега вече бе наясно.
Сложи пилето във фурната, за да го претопли. Храната щеше да възвърне енергията й повече, отколкото кофеина.