Отстъпи назад, огледа делото си и кимна.
— Не е зле! Никак не е зле, ако мога сам да се похваля. Мамка му, тук има и още нещо дървено — промърмори, като разтърка чатала си. — Ще ми се да ти доставя още малко удоволствие, скъпа, но имам да ходя и на други места.
Подреди кутийки кибрит вътре в кладите, усмихна се — този път зловещо и ледено, докато тя се въртеше, биеше с бедрата си матрака и се напъваше да вика през парцала в устата си.
— Понякога димът те убива първо. Но понякога не. Начинът, по който съм го подредил този път, ще те накара да чуваш как собствената ти кожа се пука и пече. Ще можеш да усетиш как хубаво миришеш на печено.
Очите му станаха безизразни като на акула и точно толкова студени.
— Ти няма да оживееш, Деб. Хич не се и надявай, ясно ли ти е? Те няма да стигнат навреме. А когато видиш своя шибан съпруг в ада, кажи му, че Джоузеф Франсис Пасторели Младши му праща много поздрави.
Джоуи използва елегантна бутанова запалка — нека кучката да види как пламъкът избухва от нея, преди да захапе матрака, кибритите и парцалите, които щяха да се запалят.
Наблюдаваше как пламъкът започна да тлее и прескача, как срамежливо се промъква и си проправя път, накъдето той го бе подредил.
Джоуи събра багажа си, изтича и запали подпалките, които бе подредил в кухнята. Сетне включи газовата печка, огледа своето произведение и остави вратата отворена.
Пожарът се приближаваше към нея, пълзеше над леглото като любовник. Димът растеше и се издигаше като мудни, мързеливи пера. Той пристъпи и открехна прозорците.
За миг остана там, оставяйки се на дима да го обгърне, да го погали.
В живота си не обичаше нищо повече от танца на огъня. Изкушаваше се да остане, да гледа, да се наслаждава и възхищава поне една минута. Само още една минута.
Но се отказа. Огънят вече започваше да пее.
— Чуваш ли, Деб? Сега той е жив. Възбуден и гладен. Усещаш ли топлината му? Почти ти завиждам. За това, което ще преживееш. Почти — рече накрая.
И като грабна раничката си и кутията за цветя, се измъкна през вратата.
Навън вече беше тъмно, а пожарите горят много ярко и се виждат чудесно в тъмното. Този щеше да се вижда. Джоуи извади менюто от „Сирико“ и го пусна пред предната врата на сградата.
Когато стигна до колата си, хвърли раничката и празната кутия от цветя в багажника. Погледна часовника, пресметна времето, сетне направи няколко безцелни кръгчета из квартала.
Можеше да види извитите струи дим, които търсеха начин да се измъкнат през открехнатия прозорец и искрите от пламъци, които се надигаха и избухваха, търсейки въздуха, който им бе осигурил.
Набра номера на Рина. Този път говори кратко, просто излая адреса. Сетне захвърли телефона през прозореца и подкара.
Имаше работа, която го чакаше.
Когато Рина пристигна на мястото, битката с огъня беше в разгара си. Водопади се изсипваха срещу сградата, опитвайки се да потушат пламъците, които избухваха през прозорците. Част от пожарникарите вадеха хора от сградата, докато другите насочваха маркучите и я обливаха с мощни струи.
Тя грабна един шлем от багажника си и извика на Бо, надвиквайки звуците на битката.
— Стой тук! Стой далеч, докато не разбера какво става!
— Но вътре има хора!
— Ще ги извадят. Точно това правят, това им е работата — тя се отдалечи, обиколи барикадите, които полицията поставяше в момента. През стената от дим успя да види командира на пожарната команда, който викаше по радиостанцията.
— Аз съм детектив Хейл, от отдела по палежи. Аз ви се обадих. Кажете ми какво е положението!
— Третият етаж, югоизточният ъгъл. Евакуация и потушаване. Черен дим, активни пламъци при пристигането. Трима от хората ми току-що влязоха през вратата на горящия апартамент. Ние ще…
Избухна експлозия, заглушавайки другия шум. Стъкла и тухли се посипаха над тях като смъртоносни снаряди, бомбардиращи колите, хората и улицата.
Рина вдигна ръка, за да защити лицето си и видя как през покрива изскочи стълб от огън, приличащ на огнен меч.
Мъжете затичаха към сградата, която се бе превърнала в огромна клада.
— Имам сертификат — извика Рина. — Влизам! Командирът на пожарната поклати отрицателно глава.
— Имаме сведения за още един цивилен вътре. Никой няма да влезе, докато не науча какво е състоянието на моите хора — той я остави и започна да издава заповеди и да задава въпроси по радиотелефона.
Пращящият по него глас докладва за двама паднали мъже.
Нощта беше пълна с огън, мощта и красотата му я изпълваха. Рина бе както омагьосана, така и ужасена, докато огънят танцуваше по тухлите и дърветата, и се устремяваше към небето.