Тя знаеше как лудува и танцува вътре, как поглъща и шиба като с камшик онези, които се опитваха да го убият. Ревеше и шепнеше, плъзгаше се безшумно и избухваше.
Колко щеше да разруши? Колко плът и кости, дърво и тухли щеше да погълне, преди да бъде потушен?
Третият етаж се срути с гръмотевичен рев и отвори огромна врата за огъня, който се извиси и литна към небесата.
Мъжете изскочиха от горящата сграда, като носеха падналите си другари на рамене. В този момент медицинският екип затича към тях.
Рина тръгна заедно с командира към един от мъжете, който си поемаше въздух с дълги вдишвания на кислород през маската. Той поклати глава.
— Проклетата печка избухна! Влязохме вътре. Жертвата беше на леглото. Беше си отишла. Вече бе умряла. Започнахме да гасим и печката избухна. Картър пое удара. Най-лошото. Господи, мисля, че е мъртъв. Бритъл е зле, но Картър е мъртъв.
Рина вдигна очи при поредния гръм. По-голяма част от покрива изчезна, помисли си разсеяно тя. И по-голямата част от етажа под апартамента, който бе избрал.
— Кой беше убитият тази нощ? Кого беше изгорил до смърт?
Тя клекна и докосна рамото на пожарникаря, който отпусна глава на коленете си.
— Аз съм Рина — представи се тя. — Рина Хейл. Отдел „Палежи“. Как се казвате?
— Блийн. Джери Блийн.
— Джери, трябва да ми кажеш какво видя там, докато все още е прясно в паметта ти. Всичко, което можеш да си спомниш.
— Мога да кажа със сигурност, че някой бе запалил пожара — мъжът вдигна глава. — Някой бе подпалил и жената също.
— Добре. Значи влязохте в югоизточния апартамент, третия етаж.
— През вратата. Бритъл, Картър и аз.
— Беше ли заключена? Той поклати глава.
— Не, отключена, гореща на допир.
— Можеш ли да прецениш дали е имало влизане насила?
— Нямаше следи, не, не видях. Поляхме стаята с пяна. Спалнята в… ами вляво, бе напълно обхваната от огъня, от кухнята точно пред нас излизаше гъст черен дим. Беше запалил химически препарати.
— Къде?
— Видях един, може би два в кухнята. Прозорецът беше отворен. Аз и Бритъл отидохме към спалнята. Цялата стая гореше. Можех да видя тялото на леглото. Беше се свило, препечено. Сетне избухна взривът. От кухнята. Подуших миризмата на газ и в този момент тя избухна. И Картър…
Рина сложи ръката си върху неговата. И остана до него, наблюдавайки мъжете наоколо и смъртоносната красота на пожара.
Когато се изправи и отиде да посрещне О’Донъл, под краката й скърцаха стъкла.
— Този път уби двама. Една жена в апартамента, в който е запалил пожара и един пожарникар, убит от експлозията, вероятно от газовата печка. Пресметнал е времето така, че когато ми се обади и пожарната пристигне на мястото, всичко да бъде погълнато от огъня.
— Рина — О’Донъл изчака, докато тя обърна глава от гледката на виещия се дим и упоритите пламъци. — На този адрес живее Деб Умберио.
— Кой? — тя потърка врата си, опитвайки се да изрови името от паметта си. Когато се сети, през гърдите й премина пламък, а сърцето ускори хода си. — Умберио? Роднина на детектив Умберио?
— Вдовицата му. Том умря преди няколко години. Катастрофа с кола. Това беше апартаментът на жена му.
— Господи! О, мили Боже! — тя притисна ръцете си до ушите. — А Алистър? Какво става с неговия партньор Алистър?
— Живее във Флорида. Уволнил се е и се е преместил преди шест месеца. Обадихме му се, дадохме му напътствия.
— Добре, добре тогава. О, Господи! А Джон?
Вече вадеше телефона си, когато О’Донъл я хвана за ръката.
— Той е добре. Свързах се с него по мобилния. Някакъв негов информатор му е подшушнал тази вечер да отиде в Ню Йорк, за да се види с Пасторели лично. Той е добре, Хейл и след като вече е минал бариерата на магистралата, ще си свърши работата докрай. Изпратили сме патрул в дома му, просто за всеки случай.
— Ще трябва да поставим охрана на социалния работник, който е поел Джоуи, след като е излязъл от затвора, на психолога на затвора, на цялото семейство на съдията. На всеки, който е имал някакъв допир или контакт с него. Но подозирам, че се е съсредоточил само върху онези, които имат някакво участие в падението на баща му. Искам защита и за семейството си.
— Вече го направихме. Ще ги пазим, докато го хванем.
— Трябва да се обадя вкъщи — имам предвид на родителите си и на останалите — просто за да се успокоя и да не ги мисля.
— Направи го. Аз ще говоря с някои от наемателите, да видим кой какво е видял.
След като свърши с разговорите си, тя се върна до мястото, където я чакаше Бо.
— Тази нощ той уби двама души.
— Видях ги как извадиха пожарникаря — в чувал, помисли си. — Съжалявам.