Джо затвори очи за миг и обърна лицето си към един от вентилаторите. Рядката му коса се разбърка от течението.
— Ще отидем в Италия, на север, в планините, където е хладно. Той има да свърши нещо, ченгетата никога няма да го хванат. Прекалено умен е, моят Джоуи.
— Подпалил е и е изгорил елин жена в леглото й тази вечер.
— Може да го е направил, а може и да не е — но неочакваните проблясъци в очите му подсказваха бащина гордост, която бе ужасяваща. — Ако го е направил, тя трябва да си го е заслужила.
— Ако ти се обади, направи си сам една услуга — Джон взе бележника си и написа името и номера си. — Обади ми се. Ще ми помогнеш да го намеря и ще бъде по-добре за теб. Мога да ти кажа какво ще се случи. Той уби жена на полицай. Ако ми се обадиш, може би ще мога да ти уредя малко пари.
— Колко?
— Няколко стотачки — рече Джон, докато в стомаха му се надигаше вълна от погнуса и отвращение. — Може и повече.
Той стана и остави номера на масичката.
— Джоуи рита късмета си, казвам ти.
— Който има мозък, няма нужда от късмет.
Докато Джон излизаше от Бронкс, Джоуи се зае с ключалката на задната врата на неговата къща. Спря на няколко места по пътя и после право тук. Изпълняваше си програмата, всичко течеше по план.
Представи си как жената на ченгето се пече като прасенце и този образ докара доволна садистична усмивка на устните му, докато си играеше с ключалката.
Имам да посетя няколко места, беше й казал. Да, още няколко места. И няколко души трябваше да изгорят. Джон Мингър с големия нос беше един от тях.
Той се шмугна вътре и извади двадесет и два калибровия си пистолет с рязано дуло. Първо щеше да стреля по него и да го накара да падне на колене. Сетне щяха да проведат кратък разговор, докато подготвяше пожара.
Тази нощ щеше да държи героите на града много заети, помисли си, докато си проправяше внимателно път в тъмната къща.
Старецът сигурно вече си беше легнал. Сигурно вече хъркаше в този час на нощта.
За него щеше да бъде по-добре да е мъртъв, отколкото стар.
Възрастта повече нямаше да бъде проблем за Мингър. Щеше да умре! Всички, цялата проклета пасмина трябваше да бъдат мъртви, преди баща му да е влязъл в гроба. Така беше справедливо.
Те убиха баща му и това беше толкова сигурно, колкото и ако го бяха наръгали с нож. Всеки от тях щеше да си плати за това пъклено дело!
Джоуи се качи горе. Възбудата от предстоящото удоволствие се надигаше в него. На колене, помисли си отново. Бум, бум! Да видим как ще му се отрази.
Да видим дали ще му хареса да гледа как лапите на пожара приближават по леглото към него. Да видим дали ще му хареса, когато огънят започне да го ближе и яде, така както ракът разяждаше баща му.
Но той лично нямаше да мине по този път. Не и той! Момчето на Джоузеф Пасторели нямаше да умре от рак!
Преди това обаче имаш работа да вършиш, напомни си Джоуи. Много работа, преди да влезеш в огъня и да приключиш с всичко.
Когато свършеше с Мингър, щеше да настъпи моментът за основната атракция. Нощта все още беше млада. Нощта беше пред него.
Той влизаше и претърсваше всяка стая, но жертвата я нямаше. Пръстите му трепереха на спусъка, ръката му тръпнеше от усилието да устои на желанието да стреля в празното легло.
Сигурно бе излязъл да гледа как гори къщата на жената на ченгето, това трябва да бе направил. Хората обичат да гледат. Вероятно Рина му се е обадила и той е отишъл да й помогне.
Дъртият пръч сигурно я чукаше от години.
Можеше да изчака тук. Да, нощта беше още млада, имаше достатъчно време, така че можеше да си почине. Щеше да го гепи, когато се прибере. Да изчака просто както котката чака пред дупката на мишката.
Можеше да използва това време и да си подреди нещата.
Димът все още висеше като завеса в стаята и ботушите й шляпаха по влажната покривка на леглото, докато Рина разглеждаше останките на Дебора Умберио.
Пропитите остатъци от овъгления матрак й разказаха всичко.
— Изгоряла е там, където е лежала — каза О’Донъл. — Направо върху матрака.
Петерсън, лекарят от медицинския екип, с риза с къси ръкави и панталони в цвят каки, чакаше Рина да направи снимките.
Може би е била мъртва, преди да запали стаята. Или в безсъзнание. Ще ти кажа, когато открием. Сега трябва да действаме.
— Не е била нито мъртва, нито в безсъзнание — Рина наведе фотоапарата. — Искал е да е жива и в съзнание. Той е садистичен и извратен. Искал е да знае какво я очаква. Да го почувства. Само това може да го задоволи. Първо я е измъчвал, имал е нужда от това. Първо я е накарал да страда — тя си пое дълбоко въздух и продължи с мъка: — Понеже е жена, първо се забавлявал с нея. Това го прави да се чувства по-важен, по-мъжествен. Като се имат предвид историите му за сексуално насилие, най-вероятно е изнасилена.