Намери някакви семейни снимки. Счупи рамките им, измъкна ги и ги накъса на парчета. Може би трябваше да се насочи към нещо по-реално, по-живо — например деца, внуци. Може би по-нататък. Вие отнехте моето семейство, аз ще взема вашето.
Но засега запали пламъка и загледа как оживя.
На излизане остави една салфетка с логото на „Сирико“ върху кухненския плот.
Рина работеше в спалнята, изследвайки течността, събрала се в дупките на пода, под останките от перваза. Слагаше в найлонови пликчета следите от фитили, които не бяха се превърнали в пепел, вземаше образци от самата пепел.
Трипли дойде и приклекна до нея.
— Намерихме малко коса в канала на душа. Може да е неговата.
— Добре, добре. Ще имаме негова ДНК от местопрестъплението. Това ще го върже на панделка.
— Открихме частични следи от пръсти по бутилка вино в дневната. Може да снемем отпечатъци.
Имаше и още нещо, помисли си Рина, когато колегата й спря да говори. Имаше нещо в тона му.
— Друго какво?
— Намерили са меню от „Сирико“ отзад. Пръстите й се свиха, сетне се отпуснаха.
— Чудех се къде ли го е оставил — намръщена, тя се захвана отново за работа. — Разносвач. Може би се е направил на разносвач. Не на храна. Тя нямаше да го пусне. Пакет? Трябва да е получила нещо. Какво може да е било… — Цветя, реши Рина, като си спомни как Бо се е сблъскал с него в цветарския магазин. — Най-вероятно цветя.
Отметна глава назад.
— Защо съпругата на едно ченге ветеран ще отвори вратата на непознат мъж? Защото й носи цветя. Трябва да разпитаме съседите, хората в съседните сгради — дали не са видели мъж с кутия за цветя и куфарче или сак.
— Ще се заема с това.
И двамата погледнаха О’Донъл, който влезе в стаята.
— Ударил е още веднъж. Колите са тръгнали към къщата на Мингър.
— Джон не е там, нали? — Рина се изправи, краката й трепереха. — Не може да е пристигнал, дори да е карал направо за вкъщи.
— Върви — каза й Трипли. — Ние ще останем тук.
Тя тръгна бързо, сваляйки пътьом защитните си ръкавици.
Ако се опитва да свърши всичко тази нощ, може да отиде при родителите ми, при брат ми и сестрите ми.
— Пазят ги, Хейл!
— Да, знам.
— Но въпреки това се обади на всички.
— Не напускайте къщата — нареди на баща си. — Никой да не напуска къщата! Тръгвам към Джон. Не искам никой да излиза навън, докато не кажа обратното. Ще дойда при вас веднага щом мога.
Затвори, преди баща й да успее да възрази.
— Джоуи не е отседнал в Балтимор. Може би е в щата, но не и в града. Вероятно до границата с окръг Колумбия.
— Ще изпратя полицаи със снимката му да проверят в мотелите, хотелите. Имай предвид, че това е много голяма площ.
— Не. Джоуи е тръгнал към големия финал. Той мисли напред. Снабдил се е с документи за самоличност, вероятно с кредитна карта, съответстваща на тях. Може би се представя за пътуващ изпълнителен директор. Днес на едно място, утре на друго.
Рина изскочи от колата, когато О’Донъл спря зад пожарникарската кола. На мястото на сърцето й имаше един свит юмрук, въпреки че пожарът вече бе овладян и почти загасен.
Приближи се бързо до Стив.
— Изтичане на газ?
— Няма. Пожарът се е ограничил само в спалнята. Детекторът за дим е дезактивиран. Една жена разхождала кучето си и видяла пожара. Тя се обади.
— Къде е сега?
— Ей там. Нанси Лонг.
— Нанси? Джина и аз бяхме с нея в един клас — когато я откри сред тълпата, Рина се упъти към нея. Нанси държеше каишката на възбудения териер с едната си ръка, а с другата бе хванала мъжа си.
— Нанси, здравей.
— Здравей, Рина. Беше ужасно! Но казаха, че господин Мингър не си е вкъщи. Аз видях дима. Сузи вдигаше много шум, аз се предадох и реших да я изведа на разходка. Тъкмо пишкаше, когато погледнах нагоре. Може би съм го помирисала, не знам, но погледнах нагоре и видях дим да излиза от прозореца. Не знаех какво да правя, направо изпаднах в паника. Изтичах и започнах да чукам по вратата на господин Мингър и да го викам. Сетне побягнах към къщи. Дори не можах да набера 911, толкова силно трепереха ръцете ми. Трябваше да повикам Ед да го направи.
— Спасила си къщата на Джон. А ако е бил вътре, щеше да спасиш и живота му.
— Не знам. Толкова се уплаших.
— Видя ли някого? Някой да се разхожда или да потегля с кола?
— Не. Не видях никого. Не и тогава.
— Какво искаш да кажеш
— Имам предвид, че на улицата нямаше никой, освен мен.
— Може би си видяла някого по-рано?
— Да си собственик на малко кученце и да го обучаваш, означава да прекарваш доста време навън. Преди да си легнем, изведох Сузи за последната й разходка през нощта, както си мислех тогава. Точно отворих вратата и видях да минава един мъж. Но беше доста по-рано, около полунощ. Така мисля.