— Веднага.
Като извади ключовете си, тя прекоси алеята и се качи по стълбите.
За шест часа беше запалил четири пожара, помисли си. За книгата на рекордите ли се бореше, или заедно с отмъщението търсеше и славата?
Джоуи добре познаваше квартала, това беше предимство, ала все пак доста бързо се бе справил. Дяволски бързо.
Рина отключи вратата и запали лампите, като влезе вътре. Остави ключовете си долу, като мислено си представи как точно се е движил Джоуи.
Първо във Фелс Пойнт, където вероятно е влязъл около шест и половина. Излязъл е между девет и петнадесет и девет и половина. Достатъчно време, за да отиде у Джон и да запали пожара. Трябва да е напуснал къщата на Мингър след полунощ. Свършил е там и е имал достатъчно време да се добере до следващата набелязана цел. Пожарът гореше с пълна сила, когато стигнаха пред клиниката, минути след като се бе обадил.
Минути, помисли си Рина, докато се качваше нагоре. И само минути след това — колко, може би пет? — тя и О’Донъл се отправиха към старата къща на Пасторели.
Не беше просто една стъпка пред тях. Никой не бе толкова добър, никой не бе толкова бърз. Да не би да имаше съучастник? Не, не се връзваше. Изключено. Това беше неговата мисия, неговото обсебване. Неговото тържество. Не би го споделил с никой друг.
Как бе успял да подпали клиниката, да влезе в старата си къща, отдалечена от клиниката на два квартала, да застреля двама души, да нагласи пожарогасителя да избухне и да запали още един пожар? Който се бе разгорял напълно, преди да пристигнат там?
Явно беше убил Карла и Дон преди това. Преди да запали клиниката. И беше приготвил двата пожара предварително и бе използвал таймери. Много вероятно бе да е подготвил и клиниката, преди да отиде у Джон. Така е, такъв беше моделът, помисли си Рина. Първо Ксандър, после Джон.
А тя го бе пропуснала. Защото тичаше напред-назад като муха без глава, така, както искаше той. Джоуи бе накарал всички да се катерят и да гасят пламъци. Те бяха пионки върху неговата дъска.
Беше пропуснала много повече, неочаквано осъзна Рина, защото скърбеше.
След два. Това бе казал Дерик. Дошли са тук в два часа след полунощ.
Дланите й се изпотиха. Тя се обърна, посегна към пистолета си и понечи да хукне надолу.
И в този миг той излезе от вратата пред нея, облечен с тениска на „Сирико“. В ръката си държеше двадесет и два калибров пистолет.
— Време е за голямата изненада! Нали искаш да извадиш този пистолет много бавно, а, Рина? Остави го на пода.
Тя вдигна ръце. Никога не давай оръжието си, помисли си. Никога.
— Край къщата е пълно с ченгета, Джоуи.
— Да, видях ги. Две отпред, две отзад. Дойдоха десет минути след мен. Гореща нощ, а? Много работа. Имаш сажди по лицето. Влезе в нашата къща, нали? Знаех си, че ще влезеш. Направих достатъчно проучвания за теб. Намери ли ги, преди пожарът да се разгори?
— Да.
Той се ухили широко.
— Хей, къде е партньорът ти?
Весел, радостен, ето какъв беше. И тя щеше да го прати в преизподнята заради това, каквото и да й струваше.
— Сега вече си убил полицай, Джоуи. Направо е свършено с теб. Край! Всяко ченге в Балтимор ще тръгне по петите ти. Няма да можеш да се измъкнеш.
— Аз пък мисля, че ще мога. Но ако не успея, поне ще довърша каквото съм започнал. Оръжието, Рина.
— Ако използваш твоето, полицаите ще бъдат тук преди да падна. Но не така искаш да приключиш с мен, нали? Не това е смисълът, нали? За теб е важен пожарът. Той има смисъл. Няма да получиш удовлетворение, ако аз не изгоря.
— И ще изгориш, обещавам ти! Обзалагам се, че партньорът ти е горял добре.
Образът се появи и пламна в главата й, но Рина го потисна. Той обаче остави горяща следа в кръвта й.
О, тя можеше да чувства и да мисли. И този негодник тук я бе подценил. Тя все още знаеше как да го ядоса.
— Знам за баща ти, за рака, който го изяжда.
Лицето му пламна от ярост.
— Да не си посмяла да говориш за баща ми! Не произнасяй името му!
— Ти си мислиш, че може би и ти си болен. Че ракът се е пренесъл от него в теб. Шансът ти е много малък, Джоуи. Нищожна вероятност.
— Какво знаеш ти за това, да ти го начукам? Ракът го яде отвътре. Мога да видя как го яде, как започна да мирише. Но аз няма да умра по този начин, нито пък той. Имам намерение да се погрижа за него, преди да го е довършил. Огънят пречиства.
Обзе я нов, вледеняващ ужас. Господи! Възнамеряваше да подпали собствения си баща! Този човек беше напълно луд!
— Няма да можеш да му помогнеш, нито да го пречистиш, ако умреш тук.
— Може би. Но той ме научи да бъда номер едно. Затова смятам да се измъкна. Ти ще гориш, те ще пристигнат да те спасяват, а аз ще се измъкна. Като дим.