Выбрать главу

Той пристъпи напред, тя отстъпи назад.

— Куршум в корема може би няма да те убие поне не веднага. Но ще те боли зверски. Ченгетата отвън може би ще чуят. Този пистолет не вдига много шум, така че може и да не чуят. Ще имам достатъчно време. Всичко съм приготвил за теб, скъпа! Ела да се насладиш на работата ми!

Той влезе заднешком в спалнята и запали лампите. Подпалки и клади бяха подредени на пода и върху леглото.

Сграбчи я за косата, свали я на колене и притисна пистолета към слепоочието й.

— Един звук, едно движение и ще ти пръсна мозъка, а сетне ще изгоря тялото ти.

Да остане жива, нареди си Рина. Трябваше да остане жива. Не можеше да се справи с него, ако умре.

— Ти също ще изгориш.

— Ако това се случи, не мисля, че има по-добър начин да си отида. Много пъти съм искал да открия какво чувства човек, когато пламъците го обгръщат, още откакто бях на дванадесет — той измъкна полицейския й пистолет от кобура и го хвърли настрани. — Прекалено голям патлак — рече с насмешка. — Ти също си се чудила какво е да изгориш, нали? Ето какво ще направим сега с теб. Ти ще се обадиш на твоя старец и ще му кажеш да дойде тук. Ще му кажеш, че искаш да говориш с него насаме.

Значи не знае, че съм тук само за да си взема дрехи. Не знае, че нашите са уведомени и ме очакват.

— Защо?

— Ще подпаля и него, и теб и с това ще сложа край на всичко. Кръгът ще се затвори.

— Нима мислиш, че ще накарам баща си да дойде тук?

— Той уби моя баща! Има да плаща. Изборът е твой. Обаждаш му се, жертваш го или ще подпаля всички. Цялото ти семейство — Джоуи нави косата й около ръката си и я дръпна. Пред очите й експлодираха звезди. — Майка, брат, сестри. Всички малки изчадия, всички до един. Така че избирай. Баща ти или всички останали.

— Единственото, което баща ми направи, бе да ме защити. Така трябва да постъпват бащите.

— Скапаният ти баща унижи моя баща. Заради него го арестуваха и тикнаха в затвора.

— Не, твоят баща сам си го заслужи в мига, в който запали клечката кибрит в „Сирико“.

— А той не беше сам там. Не знаеше това, нали? — усмивката разтегли цялото му лице и ухилената му физиономия беше повече от гадна. — Тате ме взе със себе си през онази нощ. Показа ми огъня, научи ме как да го създавам. Показа ми как трябва да се отнасяш с хората, които плюят в лицето ти — удари я с опакото на ръката си и я повлече.

— Виж ти, безстрашното ченге трепери! — гласът му бе изпълнен с подигравка. — Ти трепериш точно както през онзи ден. Когато баща ти пристигне тук, смятам да направя пред него онова, което исках да ти сторя още тогава. Ще му покажа каква долна курва е неговата скъпоценна дъщеря! — разкъса ризата й и притисна пистолета до челюстта й.

Тя се чу да скимти, изгаряща от желанието да се бори с него.

— Спомняш ли си какво направих на детската площадка? Сега обаче имаш цици — той стисна гърдите й с ръка и присви устни с подигравателно одобрение. — Хубави цици. Ако не си съгласна, ще направя това с майка ти, със сестрите ти, с онази азиатска пачавра, за която е женен брат ти. Сетне идва редът на лъскавата ти малка племенница. Младичките са най-сладички.

— Ще те убия — усещаше се студена и твърда като камък. Нямаше нужда да търси яростта си. Тя клокочеше в нея, но все още не изригваше. — Преди това ще те убия.

— Кой държи оръжието, Рина? — той прекара дулото по врата й. — У кого е силата? — заби цевта точно под челюстта й. — Кой от нас двамата е въоръжен?

— Ти — тя затвори очи и събра смелостта си върху скалата от ярост. Свърши си работата, Рина. Длъжна си да си свършиш работата както О’Донъл. — Ти, Джоуи.

— Дяволски си права. Твоят баща за моя, кучко. Ако ми го дадеш, ще оставя останалите да живеят.

— Добре, ще му се обадя — остави сълзите да потекат, остави се да трепери. Нека да види каквото очакваше от нея — да бъде слаба и уплашена, да трепери от страх пред него. — Той ще предпочете да умре, но да не позволи да ги докоснеш.

— Много хубаво. Браво на него!

Джоуи премести тежестта на тялото си. Рина пое въздух. Седна бавно, без да го изпуска от очи, надявайки се той да види в нея само страх и молба за милост.

С течащи по лицето сълзи, тя вдигна ръка сякаш да прикрие гърдите си със скъсаната риза, сетне замахна с нея, удари неговата, в която бе пистолета и заби другия си юмрук в лицето му. Чу как пистолетът издрънча на пода и след това видя звезди, когато той се стовари с цялата си тежест върху нея.

В колата Бо пукаше пръстите на ръцете си. Какво правеше тази жена, по дяволите, защо се бавеше толкова много? Погледна към прозореца на спалнята й и видя, че лампата свети. Погледна отново часовника си.