— Господи, Бела! Това истински диаманти ли са?
— Разбира се — като махна с ръка, на пръста й проблесна пръстен с квадратен камък. — Винс няма да ми купи нещо фалшиво. Той има класа. Цялото му семейство е от класа.
— Да не искаш да кажеш, че нашето няма?
— Не исках да кажа това — гласът й прозвуча отнесено, докато държеше една от обиците така, че да може камъкът да улови слънчевата светлина. — майката на Винс всеки сезон лети до Ню Йорк и Милано, за да пазарува. Имат дванадесет домашни прислужници. Би трябвало да видиш бащиния му дом, Рина. Това е имение. Имат градинари на пълен работен ден, майка му е толкова мила с мен — вече я наричам Джоана. Обеща да ме заведе в един от нейните салони, за да ми направят сватбената прическа.
— Мислех че ти, мама, Фран и аз ще отидем при Мария.
— Катарина, какви ги дрънкаш? — усмихна се покровителствено Бела и потупа ръката на сестра си, преди да стане, за да прибере обиците в кутийката. — Мария вече не ме подстригва. Аз ще бъда съпруга на важен човек. Ще трябва да променя начина си на живот, стила си, ще имам по-други задължения. За да ги посрещна, трябва да имам подходяща прическа, подходящ гардероб и всичко друго трябва да е както трябва.
— А кой казва кое е както трябва?
— Просто знаеш — тя бухна косата си. — Винс има братовчед, много е сладък. Мислех, че може да ти прави компания на входа, когато ще посрещаш гостите. Според мен ще се спогодите. Той е първи курс в Принстън.
— Благодаря, но си имам приятел. Поканих го на сватбата. Вече обсъдих това с мама.
— Приятел — забравяйки на минутата суетенето си, Бела направо скочи върху леглото. — Кога, къде и как? Как се казва? На какво прилича? Хубав ли е? Разкажи ми всичко!
Семената на раздразнението моментално бяха издухани и те отново бяха сестри, които обсъждат заедно най-сериозния от всички въпроси на света — въпроса за момчетата.
— Казва се Джош. Много е сладък и е малко по-голям от мен. Иска да стане писател, срещнах го в колежа. Виждаме се от няколко месеца.
— Месеци? И не си ми казала?
— Ти беше малко заета.
— Все още съм — Бела леко се нацупи. — Тукашен ли е?
— Не, израснал е в Охайо. Но сега живее тук. Работи в една книжарница през лятото. Наистина го харесвам, Бела. И съм спала с него. Пет пъти.
— Господи! — очите на Бела станаха големи като чинийки за кафе и тя направо подскочи. — Рина, това е страхотно, и какво, добър ли е в леглото? — при тези думи изтича да затвори вратата. — Винс е страхотен, направо супермен! Може да продължи с часове!
— Мисля, че е добър. — Часове ли? — зачуди се Рина. Нима беше възможно? — Той е единственият, с когото съм била, и не мога да правя сравнения.
— Трябва винаги да използваш предпазни средства. Аз ги спрях.
— Какво си спряла?
— Противозачатъчните. За контрол над раждаемостта — прошепна тя. — Винс каза, че иска бебе веднага, така че изоставих хапчетата си. Но сватбата е толкова скоро, няма значение дали ще съм бременна или не. Захвърлихме ги миналата седмица, така че вече може и да съм бременна.
— Господи, Бела! — Рина доста се стресна, като си помисли, че сестра й от булка ще стане съпруга и после майка. — Не искаш ли малко време — първо да бъдеш младоженка.
— Не ми трябва време — замечтаната усмивка я озари цялата — устните, очите, гласът й натежа от копнеж. — Знам точно как ще се развие животът ми. И ще бъде прекрасно. Трябва да се приготвя. Винс ще дойде всеки момент, а аз не обичам да закъснявам.
— Приятно прекарване.
— Винаги ни е приятно заедно — Бела седна отново пред огледалото, докато Рина тръгна към вратата. — Тази вечер ще ме води в един супер моден ресторант. Смята, че се нуждая от почивка и да престана да мисля само за сватбата.
— Сигурна съм, че е прав — Рина излезе и затвори вратата точно когато брат й се появи на стълбите.
Той погледна към вратата, после пак към Рина и се усмихна.
— Колко пъти каза: „Винс смята“?
— Не ги броих. Направо е луда по него.
— Така е, но отсега нататък той ще полудее. Уверен съм само в едно — че ще бъда щастлив, когато тази дандания свърши.
Рина се приближи до брат си. Той се извисяваше доста над нея, така че трябваше да се повдигне на пръсти, за да го целуне по бузата.
— Ще ти липсва, когато няма да бъде в съседната стая.
— Предполагам.
— Имаш ли планове за тази вечер?
— За твоята първа вечер у дома? За какъв брат ме смяташ?
— За моя любим брат.
След като Бела излезе на своята модна вечеря, всички останали от семейството се събраха около масата в трапезарията, за да си поделят стек „Флорентина“ в чест на завръщането й от колежа.