— А това е Бо Гуднайт.
— Здрасти, Бо. Само да си взема чантата и съм готова. Много е разхвърлено. Не влизайте — предупреди ги със смях и ги пропъди навън. — Съквартирантката ми замина вчера на някакъв див уикенд и направо обърна всичко с краката нагоре, за да си търси сандалите. Разбира се, аз ги намерих веднага след като тя тръгна. Не съм чистила, нито подреждала. Тя трябва да го направи, като се върне.
Говореше, без да спира, докато вземаше чанта с дълга дръжка за през рамо и черен калъф за бухалка, но бъбренето не беше досадно, а забавно.
О, бейзбол, помисли си Бо. Имаше слаб лъч на надежда.
Манди излезе, тръшна вратата зад себе си, след което му се усмихна широко.
— Нося камерата си вътре — метна чантата през рамо. — Много съм досадна, предупреждавам.
— Манди е фотограф — обясни Ками. — Стажува в „Балтимор Сън“.
— Ужасно работно време и никакви пари. Но ми харесва. Хей, я го виж ти него!
Преди Бо да успее да каже нещо, тя напълно му обърна гръб, за да огледа един младеж, който слизаше по стълбите. Носеше костюм и вратовръзка и изглеждаше малко объркан.
— Боже, Боже, какво конте! — рече Манди и цъкна с език. — Изглеждаш напрегнат.
— Отивам на сватба — той вдигна ръка към възела на раираната си вратовръзка и го стегна. — Така добре ли е?
— Ками, Брад, Бо, това е Джош. Съседът ми от горния етаж. Приятел, студент и аматьор във връзването на вратовръзки, да й да я оправя! Кой се жени?
— Сестрата на приятелката ми. Ще се срещна с цялото й семейство. Чувствам се направо болен.
— О, те ще те оглеждат под лупа — тя оправи вратовръзката му и го потупа по ревера. — Сега си тип топ. И не се тревожи, хората по сватби или плачат, или се напиват.
— Повечето ще бъдат италианци.
— Тогава ще направят и двете. Италианските сватби са истински букет от забавления. Само вдигай чашата и казвай — чакай да се сетя как беше — Salute!
— Salute! Добре. Запомних го. Радвам се, че ви видях. До скоро.
— Много е сладък, нали? — рече Манди, когато той си тръгна. — Беше като омагьосан от това момиче почти целия семестър. Май най-накрая му е излязъл късметът — тя нагласи шапката си. — Да вървим да видим някоя тлъста дебело гъза риба.
Бела бе поръчала идеално време и според Рина поръчката й бе удовлетворена. Небето беше великолепно, меко, нежно синьо и златно, в началото на лятото цветята бяха ярки и прекрасни, а влажността милостиво ниска.
Самата Бела приличаше на принцеса, всички казаха така, в своята приказна бяла рокля. Косата й блестеше като златна под искрящия воал. В ръцете си носеше забележително произведение на изкуството от розови рози и малки бели лилии.
Църквата бе украсена с цветя, които тя бе избрала, аранжирани в бели кошници. Беше отхвърлила традиционния орган и го бе заменила с арфа, флейти, чело и цигулка. Рина трябваше да признае, че звучат прекрасно. Класически.
Никакви дантелени пердета и букети от тоалетна хартия „Клинекс“, помисли си, а очите й се замъглиха и в гърлото й спря гореща топка. Изабела Хейл сякаш плуваше по средната пътека на църквата „Свети Лио“ под ръка с баща си и изглеждаше като кралица. Шлейфът й се влачеше зад нея като бяла река, лицето й светеше, диамантите пламтяха на ушите й.
Желанието й се бе сбъднало, мислеше си Рина, докато Винс — елегантен и красив в официалния си утринен костюм — я гледаше като заслепен.
Тъмните му очи не се откъсваха от лицето й. Баща й се просълзи, когато внимателно вдигна воала на Бела, нежно целуна бузата й и на въпроса на свещеника кой дава тази жена на този мъж, отговори:
— Аз и майка й.
Най-интересното бе, че Бела не заплака, а остана със сухи и блестящи очи по време на цялата церемония. Очите й сияеха като звезди, а гласът й бе ясен като камбанка.
Защото знае, че получава точно каквото иска, помисли си Рина. Онова, което винаги бе мечтала да има. Както и защото знае, че тя е в светлините на прожекторите и всички очи са вперени в нея.
Вече нямаше значение, че роклята й на шаферка беше, меко казано, демоде. Тук светеше друг огън, който бе силен, ярък и горещ. Пламъците от радостта на сестра й се виеха във въздуха и Рина искрено се радваше за щастието на Бела.
Така че тя малко си поплака, когато младоженците обмениха брачните си клетви, когато размениха пръстените си, защото знаеше, че това слага край на част от техния живот. И поставя начало на следващата част от живота на Бела.
Приемът се състоя в кънтри клуба на родителите на Винс, където баща му бе член на управителния съвет. Тук също имаше цветя, храна, вино и музика в изобилие.