— Животът е пълен с рискове — Бо реши, че халката на веждата й всъщност е много секси и няма нищо против нея. — Може ли да вляза?
— Изкушаващо, много изкушаващо. Но мисля, че е по-добре да го отложим — тя отключи вратата и се обърна. — Обади ми се.
Бо пъхна телефонния номер в джоба си и тръгна усмихнат към колата си.
След като имаше свободна вечер и съквартирантът му не надуваше музиката, Джош седна да пише. Реши, че ще бъде забавно, ако се опита да напише един кратък разказ, вдъхновен от сватбата.
Искаше да опише някои от впечатленията си — а те бяха толкова много! — преди да избледнеят или да изчезнат.
Колкото и да желаеше Рина да остане при него през нощта, все пак беше донякъде доволен, че си отиде. Да остане сам, за него означаваше да може да мисли. И да работи.
Тъкмо съставяше план, когато на вратата се почука. Това го прекъсна. В главата му вече се въртеше историята, която смяташе да напише. Отвори вратата, но подаде само глава навън и попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм от горния етаж. Чухте ли… Ами да, ето на, отново…
Инстинктивно Джош погледна в посоката, която сочеше посетителят. И в този миг болката избухна в главата му, а пред очите му заплува червена мъгла.
Преди още да падне на пода, вратата се затръшна.
Кльощаво хлапе. Никакви проблеми да замъкна глупавия му задник в спалнята. Чорапът, пълен с месо, ще остави белег. Може би ще го открият по-късно по лицето му. Ще го оставя на земята, така ще изглежда, че се е ударил при падане от леглото.
Трябва да го направя просто и бързо. Запалвам цигара, изтривам я да е чиста, слагам я между устните на шибания боклук. За всеки случай. Трябва да има следи от пръстите му върху кутията, върху кибрита. За всеки случай. А сега горящата цигара върху леглото, на чаршафите. Колко хубаво тлее. И малко хартия — хартия от скъпото училище на колежанчето Джо. Оставям пакета цигари, кибрита.
Я да потърсим бира в кухнята. Няма да е лошо да се освежа с една, докато шоуто започне.
Нищо не може да се сравни с гледката на разгарящ се пожар. Нищо на света. Силна е като най-първокачествената дрога.
Тлеещият пламък. Промъкващият се като змия огън. Срамежлив и лукав. Тихо и тайно събира сили за първото избухване на пламъка.
Слагам ръкавици, отвъртам батериите на детекторите за дим. Хората са толкова нехайни. Просто забравят да сменят батериите! Срамота!
Хлапето може да се съвземе. Хайде де! Ела на себе си, че да те фрасна още веднъж.
Надявам се. Хайде, слабако, ела на себе си, че да те ударя отново.
Гледам дима — какъв е секси, мълчалив, смъртоносен! Димът е онова, което ги грабва. Димът ги заслепява. Ето на, улавя хартията, появява се пламък.
Първият пламък е първата сила. Чуй как говори, как шепти. Гледай как се движи, как танцува. Всичко е толкова хипнотизиращо!
А сега чаршафите. Добро начало. Добър старт. Я да сваля чаршафа долу, върху този нещастен задник.
Прекрасно! Какви цветове! Златно и червено, оранжево и жълто.
Ето как ще изглежда: колежанчето запалило цигара, заспало. Димът го замаял, опитал се да стане от леглото, паднал и си ударил главата. Пламъците го обхванали, докато бил в безсъзнание.
Леглото вече се разгоря. Прекрасно, това наистина е прекрасно. Още малко хартия няма да навреди. Нека да обхване и ризата. Точно така!
Давай още. Това продължи доста дълго. Ще пийна малко бира, това ще ме ободри. Кой е предполагал, че бедното мършаво хлапе ще изгори по този начин? Сега килима — кой ви е виновен, че купувате долнокачествени стоки, бе хора!
Тост, ето какво е той — един добре препечен тост. Мирише на печено прасе.
Най-добре да вървя. Не обичам да си тръгвам, не обичам да изтървавам шоуто. Толкова е интересно да наблюдаваш как хората се сгърчват и стопяват, докато огънят ги поглъща и изяжда.
Но вече е време на кажа сбогом на онемялото колежанче Джо. Спокойно, спокойно, не бързай. Провери коридора. Жалко, че не мога да остана и да гледам, но трябва да вървя.
Движи се, без да бързаш. Не се оглеждай назад. Бавно и спокойно, и няма да има проблеми.
Сега в колата, излез спокойно от паркинга. Съобразявай се с ограниченията на скоростта като всеки кучи син, който спазва законите.
Когато стигнат до него, той ще бъде съвършено препечен.
А сега е време за забавления.
7.
Бо се събуди с махмурлук, който звънеше като камбаните на катедрала в главата му. Лежеше с лице към леглото, което миришеше повече на чорапи, с които си играл футбол, отколкото на чаршафи, но му бе толкова зле, че да реши да остане така, дишайки вонята, през остатъка от живота си.