Беше време за промяна.
Отне му цял час да се изкъпе, да премахне вкуса на умрели лебеди в устата си, сетне да накара стомаха си да поеме нещо, за което се надяваше, че ще остане вътре. Навлече презглава един скъсан пуловер и се захвана да изрине боклука от всекидневната.
Натрупа цяла планина пране. Дори не знаеше, че има толкова много дрехи! Свали отвратителните чаршафи от леглото и реши просто да ги изгори. Но после се обади пестеливата му природа, така че ги използва като бохча за другите дрехи и кърпи. При вида на прането си помисли, че ще прекара по-голяма част от неделята в обществената пералня.
На първо време измъкна най-скъсаната хавлиена кърпа, наряза я на парчета и избърса с едното праха от масата. Сам беше я направил, страхотно добра работа, а виж само как се отнасяше с нея.
Извади нови чаршафи и един с лош дъх отиде също на купчината за пералнята.
След като се разтършува из кухнята, откри, че има шише с препарат за миене на чинии и неотворена бутилка „Мистър Клийн“. Вдигна торбите с боклук и видя, че там няма никакъв вонящ мъртъв плъх, а сладкиш от времето на Ной и развалено месо. Изсипа течния сапун в мивката. Видя му се малко и изсипа още. Чиниите изглеждаха клеясали и ужасно мръсни.
Бо застана с разтворени крака като стрелец и започна да мие чиниите в океан от сапунена пяна.
Когато почисти и плота, за да направи място за вече чистите чинии, се почувства почти нормално.
По инерция изпразни хладилника и го почисти основно. Отвори фурната и намери там кутия от пица, съдържаща останките от онова, което някога, в мъгливото минало, е било хавайска пица, спомни си Бо.
— Господи, каква съм свиня!
Зачуди се откъде би могъл да вземе назаем скафандър, за да се захване с банята. След почти четири часа равносметката бе два денка с пране за пералнята, натикани в пластмасовата кошница, която използваше за всичко, три торби с боклук и боклучета, които не се поддаваха на описание, и чист апартамент.
Мъжът, който изхвърли торбите в контейнера за боклук, беше праведен.
Горе той свали пуловера, прибави го към дрехите за пране, облече чисти джинси и тениска.
Събра стотинките, които намери на леглото, под него, върху единствения си стол и в различни джобове. Сложи си слънчевите очила, които мислеше, че е загубил преди седмици, но откри, след като разтреби, и взе ключовете си.
И точно когато вдигна голямата кошница с прането, някой почука на вратата.
Беше Брад.
— Здрасти. Опитах се да ти позвъня… — той се огледа и подсвирна. — Гледай ти! Да не съм попаднал в друго измерение? Или в друга вселена?
— Почистих малко.
— На това малко ли му викаш, бе човек? Слушай, конте, тук наистина може да се живее. Имаш дори стол.
— Винаги съм имал стол. Просто беше затрупан. Отивам в пералнята, ако искаш, ела с мен. Понякога страхотни мацки ходят да перат там.
— Може би. Слушай, опитах се да ти позвъня преди няколко часа, но все ми даваше заето.
— Сигурно съм изключил телефона снощи. Какво има?
— Лоши новини — Брад отиде в кухнята, замръзна от изумление, сетне си взе една кока-кола от хладилника. — Снощи е имало пожар в сградата, където живее Манди.
— Пожар? Господи, какъв пожар? Тя добре ли е?
— Добре е. Само дето е в шок и трепери. Сега е при Ками. Дойде тъкмо когато се канех да си тръгна. Наложи се да поостана, трябваше да я успокоя, нали разбираш? Даваха пожара в новините.
— Не съм включвал телевизора. Чистих на музиката на „Блек Сабат“. Това ме държеше съсредоточен. Голям ли е бил пожарът?
— Доста — Брад се отпусна тежко на стола. — Започнал е в апартамента точно над Манди. Изглежда е пушил в леглото — той прокара ръка по лицето си, като пъхна пръсти под очилата, за да разтърка очите си. — Господи, Бо! Едно момче е умряло. Изгоряло е заедно с по-голямата част от сградата. Съсипан е целият втори етаж и част от третия. Манди излязла, но после са й позволили да влезе, за да си вземе някои неща. Направо е съкрушена. Загиналият е онзи, с вратовръзката. Май се казваше Джош. Спомняш ли си го, от горния етаж?
— Какво? Той ли е мъртъв! — Бо седна отмалял на дивана.
— Ужасно е. Манди не може дори да говори за това. Момчето е умряло, а други от квартирантите са в болница с изгаряния и отравяне с дим. Според нея пожарът е започнал веднага след като си я изпратил. Все още била будна, гледала нещо по телевизията, когато чула хора да пищят и се задействали алармите на детекторите за дим.
— Той отиваше на сватба — промърмори Бо. — И не можеше да завърже вратовръзката си правилно.
— А сега е мъртъв — Брад отпи дълга глътка от кутийката с кола. — Това те кара да се замислиш, да осъзнаеш колко кратък може да бъде животът.