Когато Гиб дойде до вратата на спалнята, видя дъщеря си да лежи с глава в скута на жена му. Бианка все още държеше броеницата, но сега пееше тихичко нещо — една от люлчените песни, която бе пяла на всичките си деца, когато бяха болни, нервни и не искаха да спят нощем.
Очите й срещнаха неговите и той разбра какво е видяла, защото по лицето й премина вълна от скръб.
— Джон е тук — Гиб почувства внезапна остра болка, когато Рина обърна глава и го погледна с огромна надежда. — Искаш ли да се качи при теб, скъпа?
Устните й трепнаха.
— Истина ли е?
Той не каза нищо. Просто прекоси стаята и допря устните си до челото й.
— Аз ще сляза. Ей сега ще сляза.
Джон чакаше във всекидневната с Ксандър и Фран. Ако бе прочела скръб върху лицето на баща си, върху лицето на Джон видя изписано мрачно съчувствие. Трябваше да издържи, трябваше някак да издържи, защото нямаше какво друго да направи.
— Как? — тази дума прозвуча като грачене и Рина поклати глава, преди да проговори отново. — Благодаря ти. За всичко, което си направил. За това, че дойде да говориш с мен. Аз…
— Шшшт — той пристъпи към нея, за да вземе ръцете й.
— Нека седнем.
— Направила съм кафе — Фран се зае да налива чашите. — Рина, донесох ти пепси. Знам, че не обичаш кафе, така че… — млъкна насред дума и вдигна безпомощно ръце. — Не знам какво друго да направя?
— Направила си каквото трябва — Бианка заведе Рина до един стол. — Моля те, седни, Джон. Рина иска да научи всичко, което можеш да й разкажеш.
Той подръпна носа си с палец и показалец и седна.
— Говорих с офицера и следователя, с някои от пожарникарите и с полицията. Пожарът е възникнал случайно, причинен е от цигара.
— Но той не пушеше! Каза ли им, че не пуши?
— Обсъдих това с тях, Рина. Дори хора, които нямат навика да пушат, може да запалват от време на време по една цигара. Възможно е някой да е оставил пакет цигари при него.
— Но той изобщо не пушеше! Аз… Аз никога не съм го виждала.
— Бил е сам в апартамента, няма следи от влизане с взлом. Бил е… Изглежда е седял или е лежал на леглото. Вероятно е четял или е пишел. Изтървана цигара на постелята. Началото на пожара и разпространението на огъня са съвсем ясни и недвусмислени. Започнало е с тлеещ огън в матрака, пламъците са обхванали чаршафите. Той сигурно се е събудил, бил е заслепен, уплашен и объркан от дима. Паднал е. Или е паднал, или се е смъкнал от леглото, като е повлякъл и чаршафите със себе си. Това е подействало като проводник, като „ремарке“. Съдебният лекар ще направи тестове, а следователят по пожара ще огледа още веднъж от колегиална учтивост заради мен, но на този етап нямаме причина да подозираме, че е било нещо друго, освен трагичен инцидент.
— Трябва да потърсят наркотици. Да направят токсично изследване за наркотици и алкохол. Той не вземаше наркотици, не пиеше много. И не пушеше. Кога е започнал пожарът?
— Около единадесет и половина миналата нощ.
— Бях при него. В неговия апартамент. Бях там докъм десет. Отидохме там след сватбата. Ние… съжалявам, татко, извинявай, ние правихме любов. Той ме помоли да остана, защото съквартирантът му не бе в града, но аз си помислих, че трябва да се върна у дома. Ако бях останала…
— Ако беше останала, не знаеш дали щеше да се случи нещо различно — прекъсна я Джон. — Ти не пушиш, нали?
— Не.
— Вероятно точно затова не е искал да пуши пред теб.
— Ти огледа ли мястото? Ти лично?
— Рина, мястото е извън моята юрисдикция. Кварталът е към участък „Принц Джордж“ и хората, които се занимават със случая, са достатъчно компетентни. Разгледах снимките от мястото на инцидента, рисунките, докладите — благодарение на професионалната любезност на колегите. И аз стигнах до същите заключения. Скъпа, познаваш умишления палеж много добре и си наясно с нарочното подпалване на пожар… Но изучаваш този вид разследване и знаеш, че понякога трагедията може да е случайна.
— Пасторели…
— В Ню Йорк е. Само за да изключа всички възможности и да проверя евентуални подозрения, накарах колегите там да проверят. Бил е в Куинс през миналата нощ. Работи като нощен портиер и се регистрира в началото и в края на смяната си. Проверяват го. Така че не е възможно да е дошъл в Мериленд и да се е върнал в Ню Йорк, за да се регистрира в дванадесет и после в шест. Което е направил.
— Значи … е станало просто случайно? Защо нещо не ми се връзва?
— Ти търсиш отговори, а тук такива няма.
— Не — Рина загледа ръцете си и почувства как малко парченце от сърцето й се отчупи и се разсипа на прах. — Понякога не отговори търсиш.