Наистина повечето от хората, които наблюдаваха двамата мъже, търкалящи се на асфалта, бяха облечени със стил — в смели цветове и черно като нюйоркчани.
Рина слезе от колата заедно със Смити и тръгна с него през тълпата.
— Престанете! Престанете! — прогърмя гласът на Смити и хората се отдръпнаха встрани. Но двамата мъже продължиха да се бъхтят с юмруци. При това не особено умело, отбеляза Рина.
Дизайнерските обувки се бяха олющили, а сакото с италианска кройка щеше да отиде на боклука, но поне нямаше много кръв.
Двамата със Смити се наведоха да ги разтърват.
— Полиция! Спрете!
Рина хвана едната ръка на по-дребния от двамата мъже. Той се извърна и другата му ръка се вдигна със свит юмрук. Тя видя как се приближава към нея, как се поколебава за миг — мамка му! — и спира точно до челото й.
Използвайки момента, Рина го обърна с лице към земята и хвана ръцете му зад гърба.
— Искаше да ме удариш, а? Искаше да ме фраснеш с юмрук? — тя закопча белезниците, докато тялото му се тресеше като обърната по гръб костенурка. — Това ще се сметне за нападение на полицай.
— Той започна!
— Вие какво, да не сте на дванадесет?
Тя го дръпна да се изправи. Лицето му бе леко издрано, изглеждаше на около двайсет и пет. Противникът му с почти същия ръст, а вероятно и възраст, седеше на земята.
— Замахна ли към партньора ми? — попита строго Смити.
— Ти стой тук! — нареди на първия и пристъпи към арестанта на Рина. Извисяваше се като огромен орех пред тънка фиданка. — Ти ли, смачкан задник, се опита да удариш партньора ми?
— Не знаех, че е ченге. Дори не разбрах, че е жена. И освен това той започна пръв. Можете да попитате всички. Той започна да ме бута.
— Не чух извинение — Смити подпря ухото си с ръка. — Полицай Хейл, вие чухте ли извинение от това чучело?
— Не, не съм.
— Съжалявам, извинете — нямаше разкаян вид, но изглеждаше унижен и всеки миг щеше да се разплаче. — Нямах намерение да ви ударя.
— Нямаше и да успееш, защото се биеш като момиче. А вие си вървете и си гледайте работата — нареди на зяпачите тя. — Сега можеш да ми разкажеш твоята гледна точка, докато приятелчето ти разказва на партньора ми неговата. И не искам да чувам още веднъж, че е започнал пръв.
— Жена — рече Смити с въздишка, докато караха обратно.
— Всички войни стават заради жена.
— Хей, я не обвинявай моята порода заради глупостта на твоята!
Той обърна глава и опули очи.
— Че ти жена ли си, Хейл?
— Защо ли винаги попадам на мъдри мъже?
— Справи се добре. Направо чудесно. Показа добри рефлекси и запази спокойствие, когато се опита да те удари.
— Ако го беше направил, историята щеше да се развие доста по-различно — но все пак беше доволна от добре свършената работа. — Ти ще купиш поничките.
Когато се прибра след смяната си, апартаментът беше празен. Към хладилника с магнитче беше прикрепена бележка, написана с разлетия, едър почерк на Джина, до моменталната снимка на изключително огромната леля Опал. Джина я бе сложила, за да й напомня всеки път, когато отваря вратата му, че може да стане като нея, ако яде непрекъснато.
Излизам със Стив. Отиваме в „Клуб Дред“, ако искаш да се присъединиш. Хю също може да намине.
ХХХООО
Зачуди се дали да го направи, докато стоеше в кухнята, а през главата й минаваха мисли какво би могла да облече. Сетне поклати глава. Не беше в настроение за шумен клуб, пълен с танцуващи хора.
Искаше да свали униформата, да опъне краката си и да почете малко. Джон й бе дал документи от стари случаи, да ги прегледа и да се опита да определи дали пожарът е случаен или умишлен, как е станало и защо.
Когато отидеше да работи в отдел „Палежи“, тези часове, прекарани във възпроизвеждане на стари случаи, щяха да й бъдат от полза.
Така че вместо към клуба, Рина се упъти към спалнята. Отражението в огледалото, което привлече погледа й, я накара да спре и да се разгледа.
Може и да не приличаше особено много на жена в униформата, но харесваше образа, който виждаше. Авторитетен и уверен. Въпреки че днес доста се стресна, когато осъзна колко лесно може да бъде наранена. Дори и с юмрук в лицето.
Но тя бързо се окопити и се взе в ръце. Думите на Смити потвърдиха, че е така.
Наистина предпочиташе да си стои повече вкъщи с книгите, да проучва доклади по случаи. Но можеше да се справи и на улицата. Беше се научила.
Рина махна шапката си и я остави на шкафа. Свали оръжието си и също го остави. Разкопча копчетата на униформената риза и се намръщи при вида на белия памучен сутиен.