Изпускам въздуха от едната гума. Ще прилича все едно е спукал гума, някой му се е притекъл на помощ, но му е дал и нещо повече от помощ.
Връщам се пеша обратно, вземам тубата с бензин.
Да видим — искаме портфейла, искаме и часовника.
О, не! Бедното момче е било ограбено и убито на път към брега, където щеше да се забавлява! Каква ужасна трагедия!
Ще падна от смях. Ще го направя да изглежда небрежно, немарливо, все едно крадците са бързали. Разливам бензина, плискам го върху тапицерията.
Затварям капака, запалвам мотора. Нека гумите да подгизнат хубаво. А сега крачка назад — на първо място безопасността!
Да дадем огънче на кучия син!
Гледам го как гори. Просто го гледам как си отива. Човешка факла, пламти и сияе като звезда! Първата минута е най-прекрасната, съскащият звук и избухването. Онези, които висят и зяпат, са аматьори. Само първата минута е върхът, когато богът на огъня се събужда, проблясва и избухва.
Сега можем да си вървим и да закараме тази таратайка обратно в Мериленд. Може би малко бекон с яйца ще ми дойде добре за закуска.
Стив беше човекът, който съобщи новините на Рина. Дойде в участъка и спря пред бюрото, на което тя пишеше доклад за инцидента. Очите му сякаш горяха на бледото като тебешир лице.
— Хей, какво има? — погледна го и спря да пише. — Само не ми казвай, че ще караш две смени и не можеш да тръгнеш! Работното ми време свърши, тръгвам си и си събирам багажа.
— Аз… Може ли за една минута? Насаме.
— Разбира се — Рина стана от бюрото, като го оглеждаше внимателно. В корема й запърха нещо тревожно, нервите й се опънаха. — Нещо лошо се е случило, нали? Джина…
— Не. Не е Джина.
— Тогава… Хю? Катастрофирал ли е? Колко лошо?
— Не е катастрофирал. Много по-лошо. Наистина най-лошото.
Тя сграбчи ръката му и го помъкна към коридора.
— Какво? Казвай веднага!
— Мъртъв е. Господи, Рина! Той е мъртъв. Току-що ми се обади майка му.
— Майка му? Но…
— Бил е убит. Бил е застрелян.
— Убит? — Ръката й омекна върху неговата.
— Говореше доста несвързано в началото — устата на Стив изтъня, стана като острието на бръснач, докато се взираше някъде над главата й. — Но все пак успях да разбера какво е станало. Някой го е застрелял. Пътувал е, бил само на няколко часа от острова и някой или нещо го е накарало да спре, да слезе от пътя. Може да е спукал гума. Не съм сигурен. Тя също не беше.
Стив едва си пое въздух.
— Но е застрелян, Рина. Господи! Застреляли са го, после са подпалили колата му, за да прикрият следите си. Взели са портфейла и часовника му. Не знам друго.
В гърлото й се събираше горчива жлъчка, но тя я преглътна.
— Идентифицирали ли са го? Сигурно ли е?
— В колата са намерили вещи, които не са изгорели, с неговото име върху тях. Регистрационният талон в жабката. Родителите му ми се обадиха от мястото. Той е, Рина. Хю е мъртъв.
— Отивам там. Ще се обадя на местните власти и ще видя какво мога да открия.
— Застреляли са го в лицето — гласът на Стив се скърши. — майка му ми каза. Стреляли са право в лицето му. За проклетия часовник и онова, което е имал в портфейла.
— Седни — тя го побутна да седне на пейката, седна до него и взе ръката му.
Каквото и да откриеше, помисли си Рина, един човек — Един добър човек, когото бе целунала преди по-малко от двадесет и четири часа, беше мъртъв.
И огънят отново я преследваше.
ВТОРА ЧАСТ
Верижна реакция
Верижна реакция: серия от събития, толкова свързани едно с друго, че всяко поставя началото на следващото.
Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
10.
Балтимор, 1999
Пожарът беше пламнал в празна ненаселена сграда в Южен Балтимор през една мрачна януарска нощ. Пожарникарите вътре работеха в ада на непоносима топлина и задушаващ дим. Навън пък се бореха с температури под нулата и мразовит вятър, който превръщаше водата в лед и разгаряше пламъците.
Това беше първият работен ден на Рина като член на градския отряд със специално предназначение за борба с палежите.
Тя знаеше, че една от причините да бъде назначена и да работи под ръководството на капитан Брант бе, че Джон бе натиснал няколко бутона в нейна полза. Но не дължеше мястото си само на ходатайство. Беше работила като вол, за да го заслужи. Учи, образова се, обучава се, тренира, дежури като доброволка безброй неплатени часове в пожарната и никога не промени целта, не я изпусна от очи.