Рина отскочи назад, очите й станаха огромни, докато притискаше пръстите си към удареното място.
— О, Господи! О, Боже мой! Кат! Съжалявам! Нямах предвид… не исках… Ударих ли те? О, Господи! — Люк я хвана за раменете и лицето му бе толкова зашеметено и удивено, колкото и нейното. — Беше случайно. Кълна ти се.
— Всичко е наред.
— Ти просто налетя право на ръката ми. Не очаквах… толкова съм несръчен! Тромав глупак! Дай ми да видя. Има ли синина?
— Спокойно, ти едва ме докосна. — Беше истина, помисли си тя. Повече се изненада, отколкото я заболя.
— Червено е — промърмори Люк и докосна нежно бузата й. — Чувствам се ужасно. Като чудовище. Прекрасното ти лице.
— Няма нищо — след всичко случило се, се чувстваше странно спокойна. — Не си го искал, а и аз не съм от стъкло.
— За мен си — придърпа я той в прегръдката си. — Съжалявам, толкова съжалявам! Не трябваше да идвам в това гадно настроение. Просто имах нужда да те видя. После видях как се забавляваше долу. А аз исках само да бъда с теб — той леко докосна с устни удареното място. — Само исках да бъда с теб.
— Ето ме, тук съм — тя погали косата му. — И съжалявам, че не мога да те придружа в четвъртък. Наистина.
Той се отдръпна и се усмихна.
— Може би ще можеш все пак да направиш нещо за мен.
Сексът беше добър. С Люк винаги беше добър. И дали заради плесницата, или заради сприхавостта си, той беше особено нежен. Тялото й гореше под неговото, мускулите й се отпуснаха след дългия ден, изпълнен с напрежение. И докато цялото й тяло се изкачваше към върха, мозъкът й се изпразваше от всичко.
Доволна и полузаспала, Рина се сгуши в него.
— Кога ще си купиш по-голямо легло? — попита той.
— Тези дни — бялна се усмивката й в тъмнината.
— Защо не дойдеш при мен през уикенда? Може да обиколим няколко клуба в събота вечер и да обядваме късно в неделя сутрин.
— Мммм. Може би. Може да се наложи да помагам на обедната смяна в събота, но след това… Ами да, може би след това.
Люк замълча за миг и тя си помисли, че се е унесъл в сън.
— Защо не подредиш нещата така, че да се видиш с родителите си по-рано в четвъртък, да се измъкнеш от вечерята и да се срещнем в ресторанта в седем?
— Люк, просто не става. Не разбираш ли?
— Добре — нацупи се той и стана от леглото. — Явно ще стане на твоето, както обикновено.
— Това не е честно и ти го знаеш.
— Онова, което не е честно — извика той, като започна да се облича, — е твоето нежелание да правиш компромиси. Винаги поставяш всичко преди мен.
Посткоиталната жарава се изпари за секунда.
— Ако наистина смяташ така, не знам какво правиш тук.
— В момента и аз се чудя. Ти получаваш повече, отколкото даваш, Кат — Люк закопчаваше ризата си с резки движения. — Няма да мине дълго време и ще бъда под чехъл.
— Давам ти най-доброто, на което съм способна.
Люк напъха краката си в обувките.
— Толкоз по-зле за теб.
Той излезе, тя остана в леглото.
Наистина ли съм толкова егоистична? — запита се Рина. Толкова емоционално бедна? Обичаше Люк, но дали проявяваше истински интерес към работата му? Наистина не чак толкова много, призна, не и когато бе така силно увлечена в своята собствена.
Може би това, което влагаше във връзката, не беше достатъчно.
Измъчвана от подобни мисли, Рина се въртя в тъмнината и дълго не можа да заспи.
Когато влезе в стаята на работната група заедно с О’Донъл, след като прекараха по-голяма част от дежурството си в чукане по врати и разпитване на свидетели, вземане на показания от бившата съпруга на собственика и от настоящата му приятелка, видя на бюрото си три бели рози с дълги стъбла.
Цветята предизвикаха много коментари от останалите членове на отряда, но картичката я накара да се усмихне.
Кат, съжалявам
Все пак тя не си позволи дори да ги помирише, а ги занесе направо в стаята за почивка, за да освободи място на бюрото си.
Имаше да пише доклад. Тъй като трупът все още не бе идентифициран, собственикът се водеше изчезнал.
О’Донъл и Рина отидоха в кабинета на командващия офицер, за да го запознаят с развитието на случая.
— Чакаме резултатите от лабораторията — започна О’Донъл. — Собственикът — Джеймс Р. Харисън, е бил видян за последно в един стриптийз бар на няколко преки от мястото на пожара. Регистрирано е плащане с кредитната му карта в дванадесет и четирийсет. „Форд“ на неговото име все още е паркиран зад сградата.
О’Донъл погледна Рина, правейки й знак да продължи.
— Намерихме сандъче с инструменти под отломъците на първия етаж и отвертка с острие, което съвпада с профила на дупките, направени на дъното на тубата за бензин. Харисън е бил обвинен в измама преди пет години, така че разполагаме с отпечатъците му в базата данни. Съвпадат с онези, които снехме от сандъчето с инструменти, отвертката и тубата за бензин. Медицинският екип не е в състояние да вземе отпечатъци от трупа, затова ще търсят дентално съвпадение.