— Ще получим резултатите утре — добави О’Донъл. — Говорих с някои от близките му. Имал е сериозни парични затруднения. Обичал е конете, но те не го обичали.
Капитан Бранд кимна и се облегна на стола си. Косата му беше бяла като сняг, а очите — студено сини. На бюрото му стояха наредени снимки на внуците му, а самото бюро той поддържаше в идеален ред, както леля й Кармела приемната в къщата си.
— Така. Излиза, че сам е подпалил сградата с цел да получи застраховките, но е бил хванат в капан.
— Така изглежда, капитане. Медиците не откриха никакви следи от побой, никакви наранявания или рани. Все още чакаме резултатите за токсичност — добави Рина, — но нищо не подсказва, че някой е желаел смъртта му. Имал е малка застраховка живот. Пет хиляди, парите отиват при бившата му съпруга. Така и не е променил получателя. Жената се е омъжила повторно, има постоянна работа на пълен работен ден, съпругът й също. Не ми изглежда да е извършителят.
— Бърза работа, недомислена — добави О’Донъл.
— Ще напиша доклад — предложи Рина, когато двамата с О’Донъл се върнаха в стаята на екипа.
— Залавяй се. Аз имам да свърша малко друга писмена работа.
Той седна на бюрото си, което беше обърнато към нейното.
— Да нямаш рожден ден утре?
— Не. Защо? А, заради цветята — Рина подреди бележките си пред клавиатурата. — Мъжът, с когото се виждам, снощи беше малко нервен. Това е извинението.
— Класическо.
— Да, бива го в тия неща.
— Сериозно ли е?
— Не съм решила. Защо, да не ме сваляш?
Той се ухили, а крайчетата на ушите му почервеняха.
— Сестра ми е решила да сватосва едно момче, което върши разни неща за нея. Дърводелец. Хубави неща прави. Добро момче, така ми каза. Опитва се да му намери гадже.
— И ти какво? Смяташ, че ще отида на среща с дърводелеца на сестра ти?
— Обещах й, че ще те попитам — О’Донъл вдигна извинително ръце. — Момчето било много хубаво, така каза.
— Тогава сам да си намери гадже — сложи край на разговора Рина и започна да пише доклада.
11.
Бо преглътна последното парче сладкиш с фъстъчено масло и го прокара със студено мляко. Сетне, както си седеше на барплота за закуска, който сам бе измайсторил, въздъхна преувеличено.
— Ако не бяхте се заробили с този ваш съпруг, госпожо М., щях да ви направя къщата на мечтите. А в замяна щях да поискам само вашите сладкиши с фъстъчено масло.
Жената се усмихна и махна със салфетката за съдове към него.
— Последния път беше ябълковият пай. Всъщност се нуждаеш от едно младо момиче да се грижи за теб.
— Имам си момиче. Имам си вас.
Тя се разсмя. Бо харесваше как се смее, като наклонява главата си назад, така че още малко и ще удари тавана. Имаше закръглено тяло и скоро и той щеше да се сдобие със същото, ако продължаваше да го храни със сладкиши. Косата й бе червена като светофар и цялата в ситни къдрици.
Беше достатъчно възрастна да му бъде майка и имаше страхотно чувство за хумор, по-добро, отколкото природата бе дала на него самия.
— Трябва ти момиче на твоята възраст — насочи тя пръст към него. — Срамота е хубаво момче като теб да е само!
— Просто са прекалено много и не мога да избера. Пък и никоя от тях не е пленила сърцето ми като вас, госпожо М.
— Продължавай. Сипеш ласкателствата по-щедро и от стария ми дядо. А той беше ирландец до мозъка на костите си.
— Харесах едно момиче, но го изгубих. Всъщност цели два пъти.
— Как така?
— Беше като видение сред стая пълна с хора — той вдигна ръце и щракна с пръсти. — Изпари се. Влюбвала ли сте се от пръв поглед?
— Разбира се, че съм.
— Може би с мен стана точно това и сега само се лутам безпомощно, докато я намеря отново. Веднъж пак я срещнах, но тя изчезна. Е, време е да си вървя.
Той стана от стола — почти два метра висок, с дълги силни мускули. Годините на физическа работа бяха ги оформили и стегнали.
Може и да бе два пъти по-възрастна от него, но все още беше жена, а Бриджит Малори имаше набито око и можеше да оцени външния вид на един мъж.
Имаше слабост към това хубаво момче, това си бе самата истина. Но беше и достатъчно практична, така че нямаше да продължи да му дава работа през последните шест месеца, ако той не бе достатъчно сръчен и искрен. И много добър дърводелец.