— На ти сега, отново същото! — промърмори, клаксоните ревяха край него, а от небето започнаха да падат първите снежинки.
— Както и да е, беше странно — Рина се подпря на барплота в кухнята на „Сирико“, където майка й бъркаше нещо на печката. — Наистина изглеждаше добре, ако пренебрегнем факта, че устата му така зяпна, че можеше да влезе цял рояк мухи, а очите му се ококориха и щяха да изскочат от орбитите, сякаш току-що някой бе вкарал кол в задника му. Искам да кажа, че почувствах погледа му, разбираш ли? А когато вдигнах очи към него, ето какво видях.
Рина се опита да имитира физиономията на Бо.
— Може да е получил сърдечен пристъп.
— Мамо! — изсмя се Рина и се наведе да целуне майка си по бузата. — Просто беше луд.
— Вратите ти заключени ли бяха?
— Мамо, не забравяй, че съм ченге. Днес впрочем имах нов случай. Група деца влезли в училището си и подпалили няколко класни стаи. Добре, че няма пострадали. За щастие.
— Къде са били родителите им?
— Не всички родители са като теб. Подпалвачеството е сериозен проблем сред децата. Никой не е пострадал, което си е направо чудо, и слава Богу, щетите са нищожни. О’Донъл и аз разпитахме всички, но едно от тях… Знаеш ли, проряза ме особено неприятно чувство, когато говорих с него. Мисля, че трябва да го прегледа психолог. Само на десет години е, а очите му гледаха с оня поглед. Спомняш ли си Джоуи Пасторели? Със същия поглед.
— Тогава добре, че сте го хванали.
— Този път. Отивам да се издокарам за срещата.
— Къде ще ходиш тази вечер?
— И аз не знам. Люк беше много тайнствен. Нареди ми да облека нещо фантастично. По тази причина ходих по магазините да си купя нова рокля и тогава видях оня луд.
— Значи Люк. Той ли е?
— За момента — тя поглади гърба на майка си. Но вече знаеше, че няма да остане дълго с него. — Имаш си Бела и Фран да ти раждат внуци.
— Не казвам, че трябва да се омъжиш и да имаш деца. Просто искам да си щастлива.
— Аз също. Щастлива съм, мамо.
Люк беше избрал френски ресторант от най-висока класа и Рина се зарадва, че се бе спряла на роклята от тъмносиньо кадифе. А начинът, по който очите му заблестяха, когато я видя облечена в нея, смекчи шока от ценовата листа.
Но когато той поръча бутилка „Дом Периньон“ и хайвер, тя зяпна от изненада.
— Какво става? Какъв е случаят?
— Вечерям с красива жена. Моята красива жена — добави Люк, взе ръката й и я целуна така, че всеки мускул в тялото й се разтопи и омекна. — Тази вечер изглеждаш фантастично, Кат.
— Благодаря. — Беше се потрудила да изглежда така. — Но сигурно има и нещо друго, освен възхищението ти от мен.
— Познаваш ме прекалено добре. Да изчакаме шампанското. Ако изобщо някога го донесат на масата.
— Не бързай. Можеш да запълниш времето, като ми повториш още веднъж колко добре изглеждам.
— Всеки сантиметър от теб. Харесва ми, като правиш косата си по този начин. Права и лъскава.
— Прическата й отне безумно много време, ръцете я заболяха да се бори с къдриците, сешоара и четката. Но след като той я харесваше така, нямаше нищо против да го прави от време на време. Сервитьорът донесе бутилката на масата и показа етикета на Люк. Сетне сипа малко в чашата, за да го опита.
След одобрението чашите бяха напълнени и Люк вдигна своята.
— За моята сладка, вкусна и възхитителна Кат.
— Направо ми се иска да бъда в менюто, ако ще ме сервират с това вино — тя чукна чашата си в неговата и отпи. — Мммм. Със сигурност удря в земята шампанското в „Сирико“.
— Винарската изба там не е достатъчно дълбока. Докато тукашната е изключителна. Фините френски вина като това не вървят с пица с люти чушлета.
— Щом казваш — тя предпочете да не се засяга, а да се забавлява. — Мисля, че забележката ти може да е комплимент и за двете заведения. Сега, след като виното е налято и вдигнахме наздравица, кажи ми какво се е случило?
— Любопитна си, нали? — пръстът му я чукна по носа. — Получих повишението. Голямото!
— Люк! Това е страхотно! Браво на теб! Поздравявам те. Наздраве за успеха ти! — извика тя с вдигната чаша и отпи.
— Благодаря — той целият сияеше. — Няма да се посвеня да кажа, че си го заслужих. Сметката на Лоудър беше последната карта в тестето. Щеше да ми бъде по-лесно, ако ми бе помогнала да го омагьосам, но…
— Ти успя сам. Наистина се гордея с теб — Рина протегна ръка и я сложи върху неговата. — Е, ще получиш ли нова длъжност, нов офис? Разкажи ми всички подробности.