— Ще получа голямо увеличение на заплатата.
— Това е ясно и без да го казваш — тя остави чашата си, а сервитьорът се появи като с магическа пръчка, за да я допълни.
— Ако сте готови да поръчате…
Ръката й стисна пръстите на Люк.
— Защо не? Умирам от глад, а можеш да ми разкажеш всичко и докато вечеряме.
— Щом така искаш.
Рина изчака, докато кавалерът й поръча — и си помисли, че от страна на Люк беше малко превзето да произнася наименованията на ястията на френски. Но беше мило, а и той можеше да си позволи малко загубено време тази вечер.
— Е, кога се случи? — попита го, когато най-накрая сервитьорът се отдалечи.
— Не вчера, онзи ден. Исках да уредя тази вечер, преди да ти кажа. Резервациите тук са голямо препятствие. Чака се със седмици.
— И как трябва да те наричаме сега? Крал на финансовото планиране?
По лицето му плъзна доволна усмивка.
— Това е следващата ми цел. Засега ще заема мястото на вицепрезидента.
— Вицепрезидент! Уха! Ще трябва да направиш тържество.
— Е, имам някои планове. Знаеш ли, Кат, защо не пуснеш мухата в ухото на сестра си отново? Сега, когато съм на този пост, тя може би ще успее да уговори съпруга си да ни прехвърли управлението на неговите сметки.
— Винс изглежда доволен от фирмата, с която работи — започна Рина и видя как очите му се замъглиха. — Но ще й кажа. Ще я видя в неделя, за рождения ден на Софи. Ти никога не си проявявал желание да се присъединиш към мен.
— Кат, знаеш как се чувствам на подобни семейни събирания, какво да говорим за детски рожден ден! — очите му безпомощно се вдигнаха към тавана. — Спести ми го, милост!
— Знам, че понякога е натоварващо. Но пък е забавно. Просто исках да знаеш, че си поканен и добре дошъл.
— Ако смяташ, че присъствието ми ще помогне да уговоря зет ти…
Този път тя се напрегна и се насили да се отпусне.
— Хайде да не смесваме семейството и работата, какво ще кажеш!? Ще предложа на Винс да се срещне с теб, но това… така де, ще бъде доста неприятно да говоря за работа точно на рождения ден на дъщеря му.
— Неприятно? Значи съм неприятен, защото се опитвам да дам на твоя зет добър финансов съвет?
Тя го остави да се нервира, докато сервираха първото им блюдо.
— Не. Но със сигурност Винс няма да те хареса много, ако говориш за работа на семеен празник.
— Бил съм на някои от вашите семейни сбирки — напомни й той. — Доста сериозни разговори се провеждат там. Разговори за пици.
— „Сирико“ е част от моето семейство. Ще направя каквото мога.
— Извинявай — махна с ръка Люк, сетне потупа нейната. — Знаеш, че се изнервям, когато става дума за работата ми. Тук сме, за да празнуваме, а не да спорим. Знам, че ще положиш доста усилия да докараш зет си при мен.
Нима беше казала подобно нещо? — зачуди се Рина. Не, не мислеше така, но реши, че ще бъде по-умно да го пусне покрай ушите си. В противен случай щяха просто да се въртят в един омагьосан кръг и тя щеше да загуби апетита си.
— Е, кажи ми повече, господин вицепрезидент. Ще ръководиш ли отдел?
Той започна да й разказва и докато го слушаше, Рина се забавляваше да наблюдава как лицето му се променя под влияние на различните емоции, които изпитваше. Знаеше какво означава да работиш за постигането на една цел и да я постигнеш. Пълно изтощение. Докато вечеряха, слабите вълни на напрежението постепенно се успокоиха.
— Тази риба е фантастична! Искаш ли да я опиташ? — в мига, в който му предложи, видя изражението му и се разсмя. — Извинявай, винаги забравям, че не обичаш да си ядем от чиниите. Но много ще загубиш, трябва да ти кажа. О, забравих да ти се похваля, че днес поех нов случай…
— Не съм свършил. Тъкмо стигнах до най-важната част.
— Извинявай. Нима има и още?
— Най-важното. Ти ме попита дали ще се преместя в нов офис. Отговорът е да.
— Голям и…
— Точно така. Голям и… на Уолстрийт.
— На Уолстрийт? — Рина застина и остави вилицата си. — Ню Йорк? Изпращат те в Ню Йорк?
— Скъсах си задника от работа, за да го постигна. Офисът в Балтимор е истинска дупка в сравнение с разкоша, който ме очаква в Ню Йорк — лицето му стана предизвикателно и неприятно, като че ли бе прекалил с шампанското. — Заслужил съм го.
— Абсолютно. Просто се изненадах. Не знаех, че искаш да се местиш.
— Няма смисъл да се говори за нещо, докато не стане. И това не е просто преместване, Кат. Това е голям скок за мен.
— Поздравявам те от сърце — усмихна се тя, като чукна чашата си в неговата. — Ще ми липсваш. Кога заминаваш?
— След две седмици — в очите му се появи топлинка, а устните му се извиха в усмивката, която за пръв път я привлече към него преди време. — Утре се качвам на влака, за да огледам апартаменти за живеене.