— За какво говориш? Не ти ли харесва пръстенът?
— Разбира се, че ми харесва, но не мога да го приема. Ти обаче не ми позволи да кажа нито дума. Смяташ, че всичко вече е предопределено. Извинявай, Люк, наистина съжалявам, но ти си въобразяваш прекалено много. Явно мислиш, че всичко ще стане както го искаш, но не е така.
— За какво говориш?
— Люк, никога не сме говорили за брак, а изведнъж ме поставяш пред свършения факт, че сме сгодени и се местим в Ню Йорк. Първо, аз не искам да се местя в Ню Йорк. Семейството ми е тук. Работата ми е тук.
— За Бога! Ню Йорк е само на няколко часа с влака. Можеш да виждаш семейството си на всеки няколко седмици, щом искаш. Ако питаш мен, време е да скъсаш с миналото си тук.
— Не те питам — отвърна спокойно тя. — Да не би ти да си ме питал за каквото и да е? И аз бях повишена напоследък, за теб обаче това не бе повод да празнуваме.
— О, за Бога! Не може да сравняваш…
— Не сравнявам. Просто правя равносметка — всъщност доста дълго време й трябваше да си направи равносметката, призна си Рина. Грешката си беше нейна. — Ти не се интересуваш ни най-малко от моята работа, но кой знае защо смяташ за сигурно, че аз веднага ще се откажа от нея и ще бъда много щастлива да се преместя с теб в Ню Йорк.
— Искаш да продължиш да си играеш с огъня, така ли? Чувал съм, че в Ню Йорк също стават пожари.
— Изобщо не цениш онова, което правя. И не го уважаваш.
— Че какво очакваш? — развика се Люк. — Ти поставяш работата си пред мен, пред нас, пред бъдещето ни! Мислиш си, че бих могъл да се откажа от това повишение само за да можеш да останеш в Балтимор и да готвиш спагети в неделя? Ако не проумяваш, че моята кариера е по-важна, тогава наистина съм те надценил и съм се излъгал в теб.
— Не мога. Така че всичко, което казваш, е вярно. Но дори и то не е важно. Никога не съм ти казвала, че искам да се омъжа за теб. А сега ти заявявам, че не искам. Ти дори не си направи труда да ме попиташ.
— Не ставай смешна! — лицето му бе изкривено, злобно и грубо, каквото ставаше, когато бе ядосан. И започваше да почервенява. — Ти прие пръстена! Сложи го на пръста си и не каза и дума!
— Не исках да правя сцени. Не исках да те злепоставя.
— Да ме злепоставиш!
— Люк, сервитьорът стоеше точно до теб — тя вдигна ръце и разтърка лицето си. — И онези хора по съседните маси! Не знаех как да реагирам.
— Значи какво, ти просто ме изпързаля? Подигра се с мен, така ли?
— Нямах такова намерение. Нямах никакво намерение да те обиждам или наранявам. Но ти правиш планове, без дори да се консултираш с мен. Бракът е… Просто не съм готова. Съжалявам — тя свали пръстена от ръката си и му го подаде. — Не мога да се омъжа за теб.
— Що за идиотщини, по дяволите? — той я сграбчи за раменете и я разтърси силно. — Готова си да скъсаш с мен само защото не можеш да се разделиш с Балтимор? Да не си обсебена от този град! За Бога, време е да пораснеш!
— Тук съм щастлива и не смятам това за мания — отдръпна се тя. — Моят дом е тук, семейството ми също, работата ми. Но, Люк, ако бях готова да се омъжа, ако исках да го направя и това включваше раздялата ми с всичко това, щях да го сторя. За мен бракът все още не стои на дневен ред.
— А какво ще кажеш за моите нужди? Защо не си помислиш и за мен? Какво си въобразяваш, по дяволите, че правих с теб през последните месеци?
— Мисля, че бяхме заедно, защото ни беше приятно. Ако си правил други планове, аз не съм разбрала. Не си ми го подсказал по никакъв начин. Съжалявам.
— Чуйте я, моля ви! Съжалявала била! Ти ме унижи и сега съжаляваш? И защо смяташ, че това ще поправи нещата?
— Следвам моя си път не за да те унижавам. Не го прави по-сложно, отколкото е.
— По-сложно е! — завъртя се той като луд. — Знаеш ли колко трябваше да изтърпя, какви неприятности имах, докато успея да уредя всичко това, да ти предложа съвършената вечер? Да намеря идеалния пръстен? И сега ти захвърляш всичко обратно в лицето ми!
— Казвам не, Люк. Ти и аз не искаме едни и същи неща в живота. Не мога да направя друго, освен да ти кажа не и съжалявам.
— Ах, да, ти съжаляваш — той се обърна и нещо в лицето му накара дланите й да се изпотят. — Съжаляваш, защото поставяш тъпата си работа пред мен! Твоето вонящо, нищо не струващо семейство пред мен! Твоят тъп и задръстен начин на живот на полицай, който арестува задръстеняци, също е по-важен от мен! И всичко, което съм вложил и инвестирал в теб…
— Чакай, чакай! — прекъсна го Рина, гневът й се надигна и се примеси с неговия. — Инвестирал си в мен? Аз да не съм акция, Люк! Не съм ти клиент. И трябва да внимаваш какво говориш за моето семейство.