Споменът за този момент накара мускулите й да се стегнат. Трябваше да преглътне внимателно, тъй като гърлото й започваше да гори.
— Ако ме нападнеше отново, трябваше да използвам каквито и да е средства, за да се защитя. Но това не бе необходимо, тъй като той си отиде. След него заключих, направих снимките, изпратих ги на партньора си, в случай че Люк реши да изопачи истината и да подаде оплакване.
— Значи един мъж те напада в собствения ти дом и ти не подаваш оплакване?
— Точно така. Справих се и се надявах, че това ще бъде краят. Не знам нищо за колата и за пожара.
Капитанът седна.
— Той обаче е дал различни показания. Твърди, че ти си го нападнала, защото си била под въздействието на алкохол и разярена от факта, че се мести в Ню Йорк. В опита си да те удържи и да те убеди, случайно те бил ударил.
Този път почувства погнуса и известна доза самоунижение.
Обърна към полицаите наранената си буза.
— Погледнете добре. На случайно удряне ли ви прилича? Стана така, както аз ви казах. Да, и двамата бяхме пили, но не съм била пияна. Той беше бесен, защото отказах да тръгна с него. Не искам да се местя в Ню Йорк. Скъсах с кучия син, но не съм палила колата му. Не съм напускала апартамента си, след като влязох тук приблизително около десет миналата нощ.
— Да видим дали можем да докажем това — започна О’Донъл.
— Аз мога да го докажа — ръцете й вече не стояха скръстени в скута, а държаха здраво дръжките на стола. Това беше единственият начин да ги удържи да не се свият в юмруци.
— Обадих се на една приятелка около единадесет. Чувствах се зле, лицето ме болеше, а и бях изключително разстроена. Един момент, моля.
Рина стана и тръгна към спалнята.
— Джина, облечи един халат и излез, ако обичаш. Не, важно е!
Затвори вратата и се върна.
— Джина Риверо, не, Роси — поправи се тя. — Съпругата на Стив Роси. Тя дойде. Казах й да не идва, защото е младоженка, но тя настоя и пристигна с половин галон „Баскин-Робинс“. Двете седяхме, ами не знам, някъде докъм полунощ. Ядохме сладолед и плюехме по мъжете. Тя настоя да остане, в случай че Люк се върне и се опита да влезе.
Вратата на спалнята се отвори и ядосаната и разрошена Джина се появи.
— Какво става? Знаеш ли колко е часът? — трябваше й доста време, за да фокусира погледа си върху двамата мъже.
— Какво има, Рина?
— Джина, познаваш партньора ми, детектив О’Донъл, и капитан Бранд. Просто искат да ти зададат няколко въпроса. Аз ще направя кафе през това време.
Тя отиде в кухнята, подпря ръцете си на барплота и си пое въздух. Трябваше да помисли. И трябваше да мисли като полицай, попаднал под насрещен огън. Никак не й бе приятно да приеме идеята, че някой нарочно бе подпалил колата на Люк. Как е станало? И най-важното — защо? Кой е взел Люк на мушката? Или беше случайност?
Сетне се стегна и се опита да направи кафе както всяка сутрин. Да извади зърната, да ги сложи в кафемелачката. Допълнителна доза вода, щипка сол.
Тя не пиеше кафе, но държеше вкъщи заради Люк. Мисълта за него доведе до надигането на нова вълна от погнуса и отвращение в стомаха й. Беше го глезила и му бе угаждала, а какво получи в замяна? Насинено око и голяма вероятност да бъде подложена на вътрешно разследване.
Загледа с невиждащи очи огнеупорната кана, докато водата завря, и чу гласа на Джина в другата стая да се извисява. Беше изпълнен с гняв и погнуса.
— Това копеле най-вероятно само е подпалило колата си! За да й нанесе още един удар. Вие видяхте ли лицето й?
Рина взе чаши, напълни до половина малката бяла каничка. Това, че беше в беда, не означава да отказва гостоприемство, напомни си тя. Майка й бе набивала тези неща в главата й откакто се бе родила.
О’Донъл дойде до вратата на кухничката.
— Хейл? Искаш ли да дойдеш?
Тя кимна и вдигна подноса. Бузите на Джина бяха по-розовели от гняв, когато постави подноса на малката масичка.
— Такъв е редът — обясни й Рина и докосна ръката на приятелката си, преди да налее кафето. — Такава е процедурата. Те трябва да питат.
— Да, ама аз мисля, че е глупаво. Той те е ударил, Рина. И това не е за пръв път.
— Този човек те е нападал и преди снощния инцидент?
Тя потисна неудобството, което я обзе.
— Удари ми плесница. Веднъж, преди време, но аз повярвах на уверенията му, че е било случайно. Сега вече не съм сигурна. Беше по време на един спор — много по-незначителен от снощния. Кратко спречкване и маловажно. Снощи беше различно.
— Госпожа Роси потвърди казаното от теб. Ако Чеймбърс настоява, може би ще е необходимо да уведомим отдела за вътрешни разследвания — Бранд поклати глава, преди Рина да проговори. — Аз ще го накарам да се откаже — той взе кафето си и добави сметана. — Имаш ли някаква идея кой друг би искал да му причини неприятности?