— Не — гласът й аха-аха да се пречупи. Вътрешни разследвания! Само това липсваше! Та тя току-що бе получила детективската си значка и бе започнала работата, за която се бе обучавала и за която бе мечтала през почти половината от изминалия си живот.
— Не — повтори Рина и се опита да събере сили и да остане спокойна — той току-що получи повишение. Предполагам, че е успял да отстрани, почтено или не, няколко други кандидати за този пост. Но ми е трудно да си представя, че някой от брокерите само заради това би му подпалил мерцедеса.
— Можеш да прочетеш как да свършиш тази работа само като отвориш интернет — напомни й О’Донъл. — Какво ще кажеш за клиентите му? Да ти е говорил за някой, недоволен от методите, с които Чеймбърс е управлявал бизнеса му?
— Не. Люк се оплакваше само от работата — че бил претоварен, че не бил оценен достатъчно. Но най-много обичаше да се хвали.
— Друга жена?
Този път тя въздъхна и й се прииска да си вземе чаша кафе. Така щеше да има какво да прави с ръцете си.
— Ние се виждаме едва от няколко месеца. Доколкото знам, ходи само с мен. Бил е свързан с друга жена, но преди да започне връзката си с… ах… как й беше името… Дженифър. Не знам второто. Била кучка, разбира се, според него. Егоистична, властна, заядлива. Сигурно всички тези неща сега казва и за мен. Май е работила в банковата сфера. Съжалявам, не знам повече.
Почувства се малко по-силна и изправи рамене.
— Сигурно искате да огледате. Предлагам ви да огледате апартамента и колата ми. Колкото по-скоро се уточнят нещата, толкоз по-добре.
— Имаш право на защитник пред отдела.
— Не се нуждая. На този етап. Той ме удари, аз му го върнах и край.
Щеше да бъде край, обеща си Рина. Нямаше да позволи на тази глупост да омърси репутацията й или да провали кариерата й. Нямаше да позволи подобно нещо.
Палежът на колата не е свързан с мен. Колкото по-бързо установим истината, толкова по-бързо ще се върна на работа и следователите ще могат да се насочат в други посоки.
— Съжалявам за това, Рина.
Тя стисна ръката на партньора си.
— Вината не е твоя. Нито на отдела. Не е и моя.
Не си позволи да се почувства огорчена или обидена за това, че собствените й колеги трябваше да преровят къщата и вещите й. Колкото по-пълно и щателно бе това неофициално претърсване и дирене, толкова по-бързо вратата щеше да бъде затворена завинаги.
Когато приключиха в спалнята, тя влезе вътре с Джина, за да се облекат.
— Но това е отвратително, Рина! Не разбирам защо се съгласи.
— Искам досието ми да е чисто. В дома ми няма нищо, така че не могат да намерят нищо. И вече свърши — понеже беше с Джина, тя затвори очи и притисна с ръка корема си. — Чувствам се малко зле.
О, ясно ми е и още как! — Джина я сграбчи в прегръдката си. — Голяма гадост. Но ти знаеш, че всичко ще се оправи. Ще се изясни след пет минути.
— Точно това си повтарям непрекъснато — но да бъдеш дори и пет минути под подозрение прави краткото време непоносимо дълго. — Единственото нещо, което сочи към мен, е, че Люк и аз снощи се скарахме — тя се освободи от прегръдката на Джина и навлече един пуловер. — В случаи като този задължително трябва да насочиш вниманието към бившия партньор — особено ако се окаже, че тя е ченге в отдела по палежите. Понякога точно онези, които се борят с пожарите, ги палят. Чувала съм такива истории — гласът й трепна леко. — Подпалваш пожар, за да играеш ролята на герой, когато го гасиш, или да си го върнеш на някого.
— Не и ти. Ти не си такава.
— Но се случва, Джина — Рина закри очи и се намръщи, защото посинялата натъртена буза силно я заболя. — Ако случаят беше мой, щях много сериозно да насоча вниманието си към бившата му приятелка, която при това знае отлично как се палят пожари.
— Добре. И след като направиш хубаво и задълбочено разследване, ще я елиминираш. Не само защото тя никога не е палила пожар и никога не би го използвала, за да си го върне на най-противното копеле на света. Ще трябва да я елиминираш главно защото е прекарала нощта в собствения си апартамент в компанията на най-добрата си приятелка, с която са яли сладолед.
— Ще трябва да се запитам дали тази най-добра приятелка не я прикрива. За щастие тя има съпруг ветеран огнеборец, който знае, че съпругата му е отговорила на един зов за помощ и е отишла да спи при приятелката си. Това е голям плюс в моя полза. И фактът, че Люк лъже ето за това — тя посочи с пръст бузата си. — То вони отдалече. Никой няма да повярва, че е случайно. Добре, че го документирах и слава на Бога, че ти се обадих и ти не ме послуша, като ти казах да не идваш.