— Стив също искаше да дойде, но аз го спрях — не мислех, че ще ти е приятно някой мъж да се навърта наоколо.
— Не, нямаше да мога да го понеса. Снощи ненавиждах мъжете — стегнатият възел в стомаха й се отпусна при тези разсъждения, все едно случаят беше неин и тя провеждаше разследването. — Досието ми е чисто, Джина и ще остане такова.
Посегна да вземе грима си, за да прикрие синината. После размисли — по дяволите синината!
— Трябва да сляза долу и да кажа на родителите ми. Те трябва да научат новините. Предпочитам да ги чуят първо от мен.
— Ще дойда с теб.
— По-добре си иди у вас и се приготви за работа.
— Ще се обадя, че съм болна.
— Няма да го направиш — тя пристъпи и целуна Джина по бузата. — Благодаря, приятел.
— Никога не съм харесвала скапания самосъжаляващ се Люк. Знам как звучи сега в светлината на случилото се — Джина вирна брадичка, очите й продължаваха да святкат от гняв. — Но наистина не го харесвах, въпреки че изглеждаше добре. Всеки път, като си отвореше устата, говореше само за себе си. Аз, аз, аз. Освен това се държеше покровителствено.
— Какво мога да кажа? Когато си права, си права. Харесвах го, защото беше хубав, добър в леглото и ми бе необходим. Да се чувствам момиче — Рина сви рамене и се засмя. — Плитко и повърхностно — точно като него.
— Ти не си повърхностна. Да не би да искаш да кажеш, че те е чукал като за световно?
— Е, може би. Ще го забравя — тя въздъхна и се огледа в огледалото. Подутината бе станала по-голяма, а цветът й по-наситен. — Сега ще трябва да се разправям с родителите ми. Май няма да е весело.
Бианка биеше яйца в една купа с толкова съсредоточена сила и ярост все едно бе шампион средна категория, готов да се бори докрай в състезанието.
— Защо този негодник не е в затвора? — попита тя. — Не, първо трябваше да мине през болницата и след това в затвора. А ти? — Яйчени пръски се разхвърчаха, когато вдигна вилицата, за да посочи дъщеря си. — Защо не дойде да кажеш на баща си да вкара това нещастно копеле в болницата, преди да го арестуваш?
— Мамо! Взела съм мерки.
— Взела била мерки — Бианка продължи биенето на яйцата, макар вече да бяха разбити. — Била се погрижила! Добре, слушай какво ще ти кажа, Катарина! Има някои неща, без значение колко си голяма, за които баща ти се грижи.
— Татко не може да се втурне след Люк и да го направи на пух и прах. Той…
— Грешиш — намеси се спокойно Гиб. Стоеше с гръб и гледаше през прозореца. — За това грешиш.
— Татко! — не можеше да си представи как спокойният й баща ще влезе в юмручен бой с Люк. След това си спомни начина, по който гледаше господин Пасторели преди години. — Добре, добре — Рина притисна слепоочията си с пръсти и отметна назад косата си. — Добре. Но като оставим семейната чест настрани, не искам да видя татко арестуван за нападение и побой.
— Явно не искаш да видиш и този негодник арестуван за нападение и побой — развика се Бианка. — Имаш прекалено добро и меко сърце за ченге.
— Нямам меко сърце, мамо, моля те.
— Бианка — спокойният глас на Гиб отново възстанови тишината в стаята. Но този път той се обърна и погледна дъщеря си. — А каква си?
— Практична, така мисля. Вглъбена. Надявам се. Истината е, че бях изумена. Излизах с Люк от няколко месеца и не бях забелязала знаците, симптомите. Сега, като погледна назад, мога да ги видя съвсем ясно. Но когато ме удари, бях изненадана. Ако това ще ви успокои и ще ви накара да се чувствате по-добре, милички мои, мога да ви уверя, че го ударих много по-силно, отколкото той мен. Няма да може да върви дни наред.
— Е, това е поне малко утешение — Бианка сипа яйцата в железния тиган. — Но сега той ще ти създава неприятности.
— Ами, да, някой е подпалил колата му.
— Ще ми се да направя на този някой кекс.
— Мамо, престани! — Рина едва потисна смеха си. — Това е сериозно. Можело е някой невинен да пострада. Не се притеснявам много за разследването. За мой късмет Джина беше при мен през цялата нощ. И нищо не ме свързва с пожара, освен кавгата и боя с Люк. Ще се чувствам по-добре, когато открият кой го е сторил, но не се тревожа. Само съм разстроена — призна тя. — И съм още по-разстроена, защото трябваше да разстроя и вас по този начин.
— Ние сме ти родители — подчерта Бианка. — Предполага се, че ще ни разстроиш.
— Удрял ли те е и преди?
Тя понечи да отговори отрицателно на въпроса на баща си, сетне се сети, че така само ще размие истината.