Джинсите му се бяха смъкнали ниско, а коланът с инструментите още по-ниско. Стигаше точно до цепката на ду пето му, което караше човек да се мъчи да си представи повече и разпалваше въображението. Носеше бейзболна шапка с козирката назад, което не бе от значение за точките от общата оценка, тъй като отдолу се подаваше буйна грива от къдрава черна коса.
Чуваше се музика от радиото, поставено близо до трионите, но не бе пуснато особено силно. Рина едва долавяше „Шугър бой“.
Към метър и деветдесет, прецени тя. Около деветдесет килограма прекрасни, загорели мускули. Не искаше да отгатва възрастта, преди да е видяла лицето му. Но ако съдеше по онова, което виждаше, трябва да беше наперен хубавец.
Агентът по недвижими имоти й бе споменал, че в съседната къща живее дърводелец, ако се нуждае от някои ремонтни работи. Но бе пропуснал дай каже, че дърводелецът има страхотен задник.
Тревата в двора му бе окосена и явно знаеше какво да прави с големият инструмент, навяващ доста мръсни мисли в съзнанието й, който държеше в ръцете си. По тях нямаше пръстени. Изглеждаха силни. Не откри видими татуировки или пиърсинг.
Точките му се покачваха.
Къщата му бе подобна на нейната, макар че той вече имаше патио с размерите на пощенска марка, което бе постлал с някакви плочи. Нямаше цветя — това беше лошо, защото отглеждането и грижите за цветята показваха вкус и отговорност. Все пак патиото изглеждаше чисто и можеше да се похвали с барбекю и грил с кралски размери.
Ако и отпред съседът й изглеждаше като отзад, тя може би щеше да се добере с хитрост до него и да се самопокани на пържола на скара.
Той спря работата си и остави встрани инструмент, който Рина определи като автоматичен чук за пирони. Шумът от компресора заглъхна и сега „Шугър бой“ се чуваше доста по-ясно, докато дърводелецът посегна към една голяма бутилка с вода и я надигна.
Мъжът отстъпи назад и тя успя да зърне част от профила му. Хубав нос, твърдо очертани устни. Носеше предпазни очила, които му стояха добре. Имаше голяма вероятност лицето да е също толкова привлекателно, колкото и тялото. Де тоз късмет!
Мъжът очевидно бе около тридесетте. Е, не беше ли страхотно?
Когато обърна глава и погледна към нея, тя му махна — жест, който смяташе за приятелски поздрав към новия съсед.
А той замръзна, сякаш бе извадила оръжие и го бе насочила право към него. Вдигна бавно ръка и свали очилата си като хипнотизиран. Рина не можеше да определи цвета на очите му, но усети силата и напрегнатостта на погледа му.
Изведнъж лицето му сякаш разцъфна в усмивка. Захвърли очилата на земята и с два скока стигна до оградата, която безцеремонно прескочи. Движенията му бяха страхотни — Бързи и живи. Зелени, отбеляза разсеяно Рина. Очите му бяха зелени — като морска мъгла, но в момента светеха малко маниакално.
— Ето те и теб — възкликна мъжът. — Мамка му! Ето те и теб!
— Да, тук съм — тя му отправи предпазлива усмивка. Около него се разнасяше мирис на талаш и на пот — което щеше да бъде привлекателно, ако не я гледаше така, сякаш бе готов да я лапне на един залък. — Казвам се Катарина Хейл — представи се и му подаде ръка. — Току-що купих къщата.
— Катарина Хейл значи — той пое ръката й и я задържа в своята мазолеста, грапава длан. — Момичето от сънищата. От небето ли падна?
— А? — Привлекателността се срина вдън земя. — Ами, радвам се да се запознаем. Трябва да се връщам в къщата.
— През цялото време те чакам — той продължаваше да я зяпа. — През всичките тези години. Ти си по-красива, отколкото си спомням. Как така?
— Как така? — повтори Рина и издърпа ръката си.
— Не мога да повярвам. Ти просто си тук. Бум! Или може би имам халюцинации?!
Мъжът отново хвана ръката й, а тя опря другата си ръка в гърдите му.
— Може би. Възможно е да си слънчасал. По-добре си върви в твоя двор, дърводелецо.
— Не, почакай! Ти не разбираш! Ти беше там, после изчезна. После още веднъж и още веднъж. И винаги успяваше да изчезнеш, преди да те хвана. А сега стоиш тук и говориш с мен. Аз говоря с теб.
— Повече не говорим… — защо никой не я беше предупредил, че на дърводелеца от съседната къща му хлопа дъската. Не трябваше ли да й кажат? — Върви си у вас. Легни и потърси помощ.
Тя се обърна и тръгна да се прибира.
— Почакай! — втурна се той подире й.
Рина се обърна, хвана ръката му и я изви зад гърба му.
— Не ме карай да те арестувам, за Бога! Още не съм се нанесла дори.
— Ченгето? Ами да, ченге — разсмя се мъжът и завъртя усмихнатото си лице към нея. — Вярно, че ми казаха! Точно така — някакво ченге щяло да се нанесе в съседната къща. Ти си ченге! Това е страхотно!