— Можем да започнем нашата с вечеря. Да видим накъде ще тръгне.
— Можем — тя отново взе бутилката и отпи разсеяно. Лъхна я ароматът на сапуна му и нещо друго. Вероятно беше ленено масло. Нещо, с което навярно се търка дървото. — Или бихме могли да влезем и да се отдадем на луд секс. Нали това е, което искаш?
— Е, сега вече ме хвана натясно — той се изкиска с едно нервно „хе-хе“ и протегна краката си. — Не бих отказал, защото… ами да си призная — защото да правя луд секс с теб би ми харесало страхотно. Според мен седем седемнадесети от живота си съм мислил точно за това.
— Седем седемнадесети ли? — доста неженствено изсумтя Рина.
— Малко го закръглих, но е толкова. Така че да се любим наистина би било велик момент за мен. От друга страна, след като съм мислил седем седемнадесети от живота си да правя любов с теб, ако изчакам още малко, няма да ми навреди.
— Ти си много забавен човек, Боуен.
— Мога да бъда и забавен. Мога да бъда сериозен или хитър, или небрежен. Аз съм мъжът с много лица. Можем да вечеряме и да ти покажа някои от тях.
— Ами добре. Партньорът ми те е проучил.
— Какво значи това?
Този път тя се засмя и също протегна краката си.
— Значи, че се е разровил в миналото ти.
— Сериозно? — изглеждаше повече заинтригуван, отколкото обиден. — И какво е открил? Минал ли съм изпита?
— Очевидно — челото й се набърчи, докато го изучаваше. — Защо не си ядосан? Аз се ядосах.
— Не знам. Интересно ми е. Никога досега не са ме проучвали.
— Имам голямо, шумно, дразнещо, често намесващо се, прекалено защитаващо ме семейство. Те са в центъра на живота ми, дори когато не ги искам там.
— А аз съм единственото дете на едно разбито семейство. Усещаш ли болката ми?
— Теб не те боли.
— Никак. Но не си мисли, че съм се уплашил. Просто искам да те докосна — той плъзна ръката си по нейната, после по рамото, сетне обърна лицето й така, че очите им се срещнаха. — Ти може да не си онова, което толкова дълго пазех в ума си. Просто искам да открия.
— Връзките ми не вървят особено. Може би аз не си падам по обвързването. Мислил ли си колко неприятно би било да приключим връзката си, след като живеем врата до врата, ако се разделим с омраза?
— Единият от нас ще трябва да се премести. Но междувременно… — той посегна зад себе си, за да отвори външната врата и да остави празната бутилка вътре. — Какво ще кажеш да се разходим? Чух, че през няколко преки оттук имало страхотен италиански ресторант. Може да хапнем нещо.
— Добре — тя обгърна с ръце коленете си и си помисли с надежда, че не прави грешка. — Съгласна съм. Хайде да се поразходим.
15.
Рина разнасяше бебето на Ксандър и Ан из дневната на жилището им с кукленски размери. Апартаментът над „Сирико“ сега бе свободен и семейството на брат й щеше да се пренесе там.
Прозорците — и двата, бяха широко отворени, чуваха се шумът от трафика навън и виковете на децата в близкия парк.
Бебето вече се бе оригнало, но Рина не бързаше да го сложи в люлката му.
— Та значи, вечеряхме в „Сирико“. Два пъти. Седяхме на стълбите няколко пъти. Той ми показа проекта си за маса за хранене. Много е хубав. Всъщност е страхотен. Не знам какво да правя с него.
— Сега ще ти кажа — Ан продължаваше да сгъва бебешки дрешки. — Защо просто не спиш с него?
— Браво бе, мамче! Какви са тези приказки?
— В момента благодарение на раждането, плача на бебето, работата и подготовката по местенето сексуалният ми живот е в пълен застой. Умее ли да целува?
— Не знам.
— Не си го целунала още? — Ан захвърли дрешката и сложи ръце на кръста си. — Не се ли премести преди три седмици? Направо ме разби.
— Той работи, аз работя — Рина сви рамене. — Макар че живеем врата до врата, не се виждаме всеки ден. Може би не искаме да се виждаме всеки ден. Бо не прави никакви опити за сближаване. Нито пък аз. Ние сме нещо от рода на… — тя завъртя пръст във въздуха. — Въртим се в кръг. Аз оставям инициативата на него. А той очаква от мен да направя първата стъпка, така че пасува, което малко ме изнервя и изкарва извън равновесие. Не мога обаче да не му се възхитя за волята.
— Добре, значи му се възхищаваш. Прекарваш свободното си време с него — значи ти е приятно. Все още имаш пулс, което значи, че го намираш привлекателен. Но не си му скочила.
— Не — Рина обърна Дилан така, че да може да вижда лицето му. — Какво не е на ред с мен?
— Малко се страхуваш, нали?
— Не се страхувам от нито един мъж. — Можеше, би могла, но не си го позволяваше. — Нито дори от този, който току-що напълни възхитително памперса си. Върви при мама, съкровище.
Ан взе бебето и го занесе в спалнята, където спяха и тримата. Сложи го върху масата за повиване.