Свещеникът пристигна бързо и с толкова тържествено лице, та Рина веднага се досети, че Мардж е била изтъкнат член на неговото паство.
Забеляза какво бе направил Бо в къщата. Поддържането на чистота и спретнатост беше дело на Мардж, но всички останали грижи без съмнение бяха положени от Бо. Нямаше никакви ремонти през куп за грош, нито зле направени поправки, каквито често бе виждала в къщите на самотни възрастни хора.
Както Джуди й бе казала, той бе обръщал внимание на баба си. Беше се грижил за нея.
Бо и сега се погрижи за всичко — обади се по телефона, говори със свещеника, взе необходимите решения. Само веднъж го видя объркан и разколебан, затова отиде и го хвана за ръката.
— Какво мога да направя? Кажи ми.
— Ами те… те искат да знаят с какво ще бъде облечена. На погребението. Трябва да избера нещо.
— Може ли аз да го направя вместо теб? Мъжете никога не знаят какво ние, жените, бихме искали да облечем.
— Благодаря ти. Дрехите й са ей там, в дрешника. Но по-добре да почакаш. Те не са я… искам да кажа, че тя е още вътре.
— Нищо, ще се оправя.
Може би беше сюрреалистично да влезе в спалнята на жена, която никога не бе срещала, да отиде в гардероба й, докато тялото й все още лежи на леглото.
Изпълнена с уважение, Рина пристъпи и погледна мъртвата жена.
Мардж Гуднайт бе оставила косата си сива и беше я поддържала къса и права. Никакви глупости значи, реши Рина. Лявата ръка с венчалния пръстен на нея лежеше извън покривката.
Представи си как Бо е държал ръката на баба си, докато се е сбогувал с нея.
— Не искай това от него — рече тя тихо. — Да ти избере рокля за погребението, е малко извън възможностите му. Надявам се, че нямаш нищо против аз да направя това.
Тя отвори дрешника и се усмихна, когато видя вградените рафтове.
— Той ги направи, нали? — погледна към Мардж през рамото си. — Ти си обичала нещата да са подредени и той ги е направил. Хубаво разпределение. Може да го наема да направи нещо подобно и за мен. Какво ще кажеш за този син костюм, Мардж? Много е елегантен, без да е префърцунен. И тази блуза със съвсем малко дантела по джобчето. Красива е, без да е прекалено претенциозна. Мисля, че щях да те харесам, Мардж.
Намери чанта за дрехите, постави ги вътре и се сети, че трябва да избере и обувки, а после и бельо от чекмеджето.
Преди да излезе от стаята, отново се обърна към леглото.
— Ще запаля свещ за теб и ще помоля мама да каже молитви с броеницата. Никой не може да казва молитвите като моята майка. Почивай в мир, Мардж.
Рина отдели два часа от личното си време, за да присъства на погребението. Бо не я помоли да дойде. Всъщност той нарочно избягваше да я моли за каквото и да е. Седна най-отзад и не бе изненадана, че на опелото присъстваха много хора. Краткият й разговор със свещеника бе затвърдил убеждението й, че Маргарет Гуднайт е била един от основните стълбове на църквата му.
Хората, както приятели, така и съседи, бяха донесли много цветя, затова църквата ухаеше на лилии и тамян, както и на восък от свещите. Рина седеше, после коленичи. Ритъмът на литургията й бе толкова познат, колкото и ритъмът на сърцето й. Когато свещеникът заговори за мъртвата, в думите му имаше любов и привързаност.
Тази жена бе оставила диря, помисли си Рина. А не беше ли това най-важното в живота?
Когато Бо излезе, за да произнесе речта си, Рина си каза, че Мардж щеше да бъде много доволна, ако можеше да го види как изглежда в тъмния си костюм.
— Моята баба — започна той — беше корава жена. Тя не страдаше за глупости. Смяташе, че човек трябва да използва мозъка, който Господ му е дал, иначе безсмислено заема място на тази земя. А направи много повече от това да заема място на земята. Разказа ми как по време на Голямата депресия е работила в магазин за стоки по десет цента и е печелила по един долар на ден. Трябвало да извървява по две мили всеки път натам и обратно — независимо от времето. Не мислеше, че е извършила подвиг, просто правеше каквото трябва. Веднъж сподели с мен как смятала да стане монахиня, но после решила, че предпочита да прави секс. Надявам се, че мога да го кажа тук — добави той след тих ромон от смях. — Омъжила се за дядо ми през 1939. Имали, както тя го нарече, двучасов меден месец, преди и двамата да се върнат на работа. През това кратко време успели да заченат чичо ми Том. Загубила е една дъщеря на шест месеца и един син във Виетнам, който не дочакал двадесетия си рожден ден. Остана вдовица, но никога не загуби своята вяра. Или своята независимост, което бе точно толкова важно за нея. Научи ме да карам колело и да довършвам онова, което съм започнал — той прочисти гърлото си — тя ще продължи да живее в нейните двама синове, братовчед ми Джим и мен. Но много ще ми липсва.