Рина изчака пред църквата, докато хората говореха с Бо, преди да се качат по колите си. Утрото беше хубаво, със силно ярко слънце и мирис на прясно окосена трева.
Забеляза двама души, които стояха най-близо до него. Мъж на неговата възраст, не много висок, с модни очила с телени рамки, хубав тъмен костюм и обувки. А жената бе на около тридесет, с къса, яркочервена коса, носеше слънчеви очила и черна рокля без ръкави.
От онова, което й бе разказал Бо, те не би трябвало да са негови роднини. Но бяха близки, виждаше това.
Бо се отдели от тях и се насочи към нея.
— Благодаря ти, че дойде. Нямах възможност да говоря с теб, да ти благодаря за всичко, което направи.
— Няма за какво. Съжалявам, че не мога да дойда на гробището. Трябва да се върна на работа. Службата беше много хубава. Твоята реч също. Ти направи точно каквото трябваше.
— Бях толкова уплашен — той прикри с очила изморените си очи. — Не бях говорил пред толкова много хора от оня кошмарен ден по публична реч в гимназията.
— Е, трябва да ти пишат отличен.
— Радвам се, че свърши — хвърли поглед зад нея и челюстта му се втвърди. — Трябва да отида при баща ми.
Кимна към един мъж в черен костюм. Тъмната му коса беше съвсем леко посребряла на слепоочията, като птиче крило. Беше загорял и добре сложен, отбеляза Рина. И абсолютно безчувствен.
— Не виждам какво можем да си кажем. Как става това?
— Не знам, но се случва — тя докосна с устни всяка от страните му. — Пази се.
В десет часа в дъждовната юнска утрин, която превръщаше въздуха в пара, Рина стоеше над частично обгарялото тяло на млада, двадесет и три годишна жена. Останките лежаха върху гадния килим в една гадна стая в хотел, за който думата „бълхарник“ би била ласкаво прилагателно. Хотел за евтини проститутки.
Името й бе Девона Джонсън според шофьорската книжка, намерена в чантичката под леглото и според показанията на чиновника на рецепцията.
Тъй като лицето и горната част на тялото почти липсваха, официалното идентифициране на жертвата щеше да позакъснее. Била е увита в одеяло, а част от пълнежа на матрака бе разпръсната около и над нея в ролята на запалителен материал.
Рина направи снимки, докато О’Донъл започна да разчертава мястото за разследване.
— Значи така. Девона се е регистрирала преди три дни с някакъв мъж. Платила е в брой за две нощи. Тъй като не е възможно да е решила да спи на пода и сама да сложи лицето си в огъня, помирисвам вонята на престъпление.
О’Донъл дъвчеше съсредоточено неизменната си дъвка.
— Може би този тиган, покрит с кръв и някакво сиво вещество, ще ти подскаже първата следа.
— Няма да попречи. Господи, Девона! Обзалагам се, че се е потрудил доста върху теб. Имал е добър горивен материал от одеялото и пълнежа на матрака, за да увие тялото дебело и плътно и да се получи ефектът на свещта. Но е пропуснал нещо. Трябвало е да отвори един прозорец и да напои килима с гориво. Нямало е достатъчно кислород, нито достатъчно пламъци, за да свършат работата. Надявам се, че е била мъртва, преди да я запали. Дано патолозите го потвърдят.
Рина пристъпи, за да продължи огледа на останалата част от стаята и малката кухничка. На пода — счупени чинии, чието съдържание тя определи като пържола на скара, полята със сос за хамбургери, всичко размазано по посивелия овехтял линолеум.
— Изглежда е приготвяла вечеря, когато се е случило. Остатъците са в тигана и по нея. Той вероятно е грабнал тигана направо от печката.
Тя се обърна и стисна ръце, все едно хвана дръжката на тигана, при което ги завъртя.
— Ударил я е отзад. Кръвта, която е плиснала тук, е примесена със съдържанието на тигана. Отново я е ударил с дъното му и остатъка от храна в него. После я е фраснал отпред и тя е паднала. Вероятно е продължил с ударите, преди да си помисли: „У, мамка му! Май стига толкоз“.
Рина прескочи тялото.
— Сметнал е, че като я запали, ще скрие убийството. Но животинската мазнина не гори чисто. Бавният пламък е разрушил тъканите, обхванал е лицето и част от тялото й, но не е успял да подпали стаята, нито другата затворена стая. Затова не са изгорели вещите, дори одеялото, в която я е завил.
— Което означава, че престъпникът не е химик.