— Нито човек, който е планирал убийството предварително. Просто моментна ярост, нищо преднамерено, ако се съди по местопрестъплението.
Рина отиде в банята. Рафтът над мивката бе претъпкан с козметика. Спрей за коса, гел за коса, спирала за мигли, червила, сенки.
Като се наведе, Рина започна да рови в кошчето за боклук. След няколко секунди излезе от банята с кутийка в ръка.
— Мисля, че открих мотива за убийството — държеше тест за ранно откриване на бременност.
Мъглявото описание на момчето от рецепцията за мъжа, регистрирал се заедно с жертвата, отговаряше на снимката, която излезе с отпечатъците, снети от тигана.
— Пипнахме го — рече тя на О’Донъл и се завъртя на стола си, за да се обърне към неговото бюро. — Джамал Ърл Грег, двадесет и пет годишен. Обвинение в нападение, кражба на собственост, стрелба. Излежал е присъда в „Ред Аниън“ във Вирджиния. Освободен преди три месеца. Има адресна регистрация в Ричмънд. Шофьорската книжка на Девона Джонсън също е с адрес в Ричмънд.
— Значи ще трябва да се поразходим дотам.
— Тя има действаща „Мастър кард“ на нейно име. Нямаше я нито в чантата, нито в стаята.
— Ако я е задигнал, ще я използва. Негодник. Трябва да бъдем нащрек. Може и да си спестим пътуването. Залагам деветдесет и пет.
Рина написа доклада и започна да издирва евентуални съучастници.
— Единствената връзка, която успях да открия с Балтимор, е един негов съкилийник в „Ред Аниън“. Все още е вътре, пази добро поведение.
— Джамал е осъден заради кражба с взлом. Може би този път ще се опита да се възползва от връзките на приятелчето си.
— Девона няма никакви криминални прояви. Нищо — нито арести, нито кражби. Но тя и Грег са учили в една и съща гимназия.
О’Донъл почука по бюрото си с очилата, които безуспешно се напъваше да използва.
— Ученическа любов?
— Странни неща стават по света. Навярно след излизането си от затвора се е свързал с нея и двамата тръгват за Балтимор — на нейни разноски, с нейната кола. Сигурно е било любов. Смятам да позвъня на адреса, посочен в шофьорската и книжка, да видя какво ще излезе оттам.
— Аз ще докладвам на капитана — рече О’Донъл. — Да видим дали не иска да се разходим до Ричмънд.
Когато той се върна, Рина вдигна предупредително пръст.
— Много ви благодаря, госпожо Джонсън. Ако се чуете с дъщеря си или чуете, че Джамал Грег се навърта наоколо, моля да ми се обадите. Имате номера ми. Да. Благодаря.
Рина се облегна в стола си.
— Така е, гаджета от гимназията са. Всъщност, представяш ли си! Девона има петгодишна дъщеря. Майка й гледа детето. Джамал и Девона са тръгнали преди три дни въпреки несъгласието на майка й. Казали, че е изникнала възможност за работа. Жената се оплака, че дъщеря й просто не мисли, когато става дума за този човек и че се надява този път да затворим това крадливо копеле за дълго, така че момичето й да има възможност да започне почтен живот. Не й казах, че Девона вече е загубила тази възможност.
— Имал е едно дете от нея. Излиза от затвора, готов да започне нещо, а тя му казва, че е бременна и ще има още едно дете. Той загубва контрол, удря я, запалва я, взема кредитната й карта, парите в брой, колата.
— Става. Точно на такова ми прилича.
— Имаме разрешение да отидем в Ричмънд. Аз ще вдигна! — пресегна се той към звънящия телефон. — Отдел „Палежи“, О’Донъл слуша. Да. Да — докато говореше, записваше в бележника си. — Тръгваме.
Рина вече бе станала и обличаше якето си.
— Къде?
— В магазина за спиртни напитки на „Централ“.
Тя взе радиото си пътем и поиска подкрепление. Когато пристигнаха, мъжът бе избягал и разочарованието я накара да срита задната гума на колата, която Джамал бе оставил на ъгъла. Извади телефона си, който звънеше.
— Хейл слуша. Прието — сетне затвори. — Жертвата е била бременна в шеста седмица. Причина за смъртта — загуба на кръв.
— Много бързо се справиха в патологията.
— Умирам от желание да си поговоря с този тип. Не може да е избягал далеч. Дори да е решил да открадне кола, пак не може да е далеч.
— Тогава да го потърсим. Влязъл е някъде, за да се скрие от дъжда. — О’Донъл отново седна зад волана. — Имаме заподозрян. Върви пеша. Полудял е, защото няма нищо за пиене.
— Бар. Къде е най-близкият бар?
О’Донъл я погледна и се усмихна.
— Това се казва бързо мислене — похвали я, докато завиваше зад ъгъла. — Да хвърлим един поглед тук.
Наричаше се „Скривалището“. Няколкото постоянни клиенти изглежда правеха точно това — криеха се вътре от дъждовния следобед с бутилка в ръка.
Джамал седеше в края на бара, пиеше наливна била. Той сочи от стола и хукна към задния вход като светкавица.