— Баба ти не бе искала да се чувстваш виновен. Едва ли е очаквала да се преместиш да живееш там. Освен това е просто къща.
Той извади чаши и ги напълни с вино.
— Няма нужда от много стягане. Поддържах я редовно заради нея. Прибирах вещите й. Кутиите в другата стая — подаде й чашата. — Много снимки, малко бижута и…
— Неща, които имат значение за теб.
— Да, такива неща. Тя пазеше няколко мои детски рисунки. Нали знаеш, къща като кутия с триъгълен покрив. Голямо кръгло жълто слънце. Птици във формата на буквата W.
— Тя те е обичала.
— Знам. Баща ми се направи на обиден и наранен, защото не му остави нищо. Посетил я е сигурно два пъти през последните пет шест години, а сега се прави на скърбящ син — Бо поклати глава. — Извинявай.
— Семействата са сложно нещо. Баба ти е направила своя избор, Бо. Това е нейно право.
— Така го приемам и аз — той разтри челото си с ръка. — Бих могъл да му дам част от парите, когато продам къщата, но смятам, че тя не би го одобрила. Затова няма да го направя. Оставила е на чичо ми и на братовчед ми по няколко дреболии. За спомен — отново поклати глава. — Гладна ли си? Защо не взема да приготвя вечеря?
— Нима можеш да готвиш?
— Това е едно малко отклонение от правия мъжки път, в което хлътнах преди доста време — така по една щастлива случайност научих, че когато мъжът готви, това се възприема като любовна игра от жената.
— Да знаеш колко си прав. Какво е менюто?
— Тепърва ще го измисля. Докато се занимавам с това, ти защо не ми разкажеш как мина денят ти? Изглеждаш ми уморена.
— Така ли? Уморена ли ти изглеждам? — попита и отпи от виното, докато той отвори отново хладилника. — Предполагам, че съм. Или бях. Имах тежък ден. Искаш ли да ти досаждам, като ти разкажа?
— Искам — Бо намери две парчета пилешки гърди, пъхна ги в микровълновата фурна, за да ги размрази, после отвори чекмеджето със зеленчуците.
— Партньорът ми и аз работехме по един случай. Овехтял хотел за проститутки в южната част на Балтимор. Една жертва, жена. Главата и по-голямата част от тялото бяха… всъщност тази тема не е особено подходяща за разговори преди вечеря.
— Няма нищо. Имам здрав стомах.
— Да кажем, че беше много лошо обгоряла и това бе неуспешен опит да се скрие фактът, че е била пребита до смърт. Мръсникът обаче не си бе свършил работата както трябва. Следите бяха там и светеха като сигнални лампи.
Разказа му всичко, докато го наблюдаваше как смесва разни сосове в малка купа от неръждаема стомана и потапя пилето в нея.
— Много тежка работа вършиш. Да гледаш всички тези неща… Насилствена смърт.
— Движиш се точно по линията, която дели обективността от състраданието. Това е доста стресиращо и разколебава. Признавам, че бях малко потресена от случая с Девона. Козметиката й стоеше в банята… Тъкмо е готвела вечеря. Обичала е този кучи син, а той толкова се е ядосал, че отново е бременна — като че ли било нейна грешка! Та размазал лицето й с тигана, сетне я пребил до смърт с него и понеже се уплашил, я запалил. Подпалил косата й. Това изисква особен вид безчувственост.
Бо й наля още малко вино.
— Но ти го хвана, нали?
— Не беше трудно. Беше се надрусал като тухла. Беше взел нейната кредитна карта, за да си купи пиене. Подуши ни в минутата, в която влязохме в гнусния малък бар. Избяга през задната врата, препъна партньора ми с кофата за боклук. Аз го подгоних и го настигнах, когато се опитваше да се покатери на оградата. Валеше като из ведро. Изобщо не мислех, просто действах. Той не познава града, хвана се сам в капана — сляпа уличка без изход. Обърна се и извади нож.
— Господи, Рина!
Тя поклати глава.
— Имам пистолет. Какво ли си е помислил? Че ще се уплаша и ще побягна може би? — всъщност част от нея бе искала да направи точно това. — Трябваше да извадя оръжието си малко по-рано, но за това се сетих впоследствие. Ръцете ми трепереха, но иначе бях съвсем спокойна. Студена като лед. Вътрешно, искам да кажа, не от дъжда. Защото знаех, че може да се наложи да използвам пистолета си. Защото съзнавах, че мога да го направя. Може би дори исках да го направя, защото… защото пред очите ми все още беше момичето, какво бе направил с нея. Бях уплашена. За пръв път бях наистина уплашена по време на работа. Изненадващо за мен. Така че… — пое си дъх и отпи от виното. — Така че твоята покана за вино и вечеря ми дойде съвсем навреме. Ще се чувствам по-добре в компания, отколкото сама. А днешната случка е от нещата, които не обичам да разказвам на семейството си. Само ще се разтревожат и уплашат.