— Заспа. Оставих я да се наплаче и я сложих в леглото. Видях, че при теб свети и реших да… Исках да ти обясня.
— И го направи. Не съм ядосана — и наистина беше така, помисли си Рина, дори самотата и тъгата бяха изчезнали някъде. — Аз не съм ревнива. Пък и все още не сме установили никакви основни правила. Дори не сме сигурни дали го искаме. Щяхме да правим секс, но не стана — тя вдигна чашата си. — Е, винаги има и друг път.
— Ти не си ядосана — вметна Бо, — но си разстроена.
— Не е заради теб — за да прави нещо, тя взе лъжицата и започна да бърка супата. — Просто така. Заради миналото. Заради едно мило момче, което загубих.
— Джош. Имаше ли връзка с него?
— Той беше моят първи мъж в този малък гаден свят — сърцето й се сви, но сълзите бяха изплакани. — Колко странно, бях с него в нощта, когато ти си ме видял за първи път. Тръгнах с него, отидох при него. Тогава се любихме за първи път.
— Аз също го видях веднъж.
Лъжицата дрънна, удари се в стената на тенджерата, когато ръката й трепна.
— Познавал си Джош?
— Не. Срещнах го в деня, когато умря. Същия ден се запознах с Манди. Моят приятел Брад и момичето, с което ходеше тогава, ми бяха уредили тази среща. Когато отидохме да вземем Манди от тях, Джош слизаше по стълбите. Отиваше на сватба.
— О, Господи! На сватбата на Бела! — може би все пак й бяха останали няколко сълзи. Бяха горещи и настойчиво искаха да излязат от очите й. — Сватбата на сестра ми.
— Не можеше да си върже вратовръзката. Манди му помогна.
Една сълза се отрони и капна в супата.
— Той беше мило момче.
— Той промени живота ми.
Рина преглътна сълзите си и го погледна. Сега очите му бяха помътнели и напрегнати.
— Не те разбирам.
— Тогава бях различен, непрекъснато ходех по купони. Е, кой не го правеше? Направо се носех по течението. Оставях плановете за някой друг ден. Тъй де, казвах си: „Ще направя това друг път.“ Ще почистя друг път, ще сменя чаршафите друг път. Сутринта след срещата с Манди се събудих с махмурлук с библейски размери, защото след като я оставих у тях, отидох на друг купон. Събудих се в една гадна дупка, която беше моят апартамент. Реших да почистя. Правех това на всеки шест месеца, когато повече не можех сам да се понасям. Казах си, че трябва да се поправя, но така се заричах на всеки шест месеца. Тогава дойде Брад и ми съобщи, че момчето, което бяхме видели същия ден в блока на Манди, е умряло. Разказа ми какво се бе случило с него.
— Но ти не си го познавал?
— Не, не го познавах — замисли се, сетне поклати глава. Очевидно търсеше точните думи, за да й обясни нещата. — Но беше на моята възраст и беше мъртъв. Бях го срещнал преди часове, гледах как Манди оправя вратовръзката му — а сега беше мъртъв. Той нямаше да получи шанс да… В един миг отива на сватба, а в следващия…
— Вече го няма — прошепна Рина.
— Животът му беше свършил. Край. Беше преминал във вечността, а какво правех аз с моя живот? Пропилявах го, прахосвах го също като баща ми.
Бо замълча и въздъхна.
— Така че това беше момент на просветление за мен. Вместо да отлагам повече взех лиценз за предприемач. Уговорих Брад да купим една къща заедно. Беше съборетина. Баба ми даде малко пари назаем. Не съм работил по-усърдно в живота си, отколкото по време на ремонта й. Когато… По дяволите, това звучи тъпо и глупаво. Говоря само за себе си.
— Не, не, продължавай.
— Добре тогава. Когато се обезкуражавах или се чувствах отвратен, или се чудех защо, по дяволите, се бъхтя така, защо работя по десет-дванадесет часа на ден, се сещах за Джош, който никога нямаше да има този шанс. И открих какво мога да постигна, ако постоянствам. Може би щях да го постигна и по друг начин, не знам. Но никога няма да забравя това момче, защото неговата смърт промени моя живот.
Рина остави виното и разбърка супата.
— Било е като ритник на съдбата, нали?
— Не искам да загубя шанса, който имам с теб, Рина.
— Нищо не си загубил — тя изключи котлона и се обърна към него. — Не е кой знае каква награда, че сега си тук, позволи ми да ти го кажа. Имам доста краткотрайни и нещастни връзки, като се започне от Джош и се стигне до теб. Лоша преценка от моя страна, недобре избрано време или просто лош късмет.
— Ще рискувам — той пристъпи към нея и като наведе глава, докосна устните й със своите. — Не мога да я оставя сама тази нощ.
— Разбира се, че не можеш. Това е една от причините, поради които не си загубил позиции. Вземи малко супа. Ако тя се събуди, на света няма нищо по-добро от супата на майка ми за лечение на тъгата й.
— Благодаря. Сериозно — той погали с пръст бенката над горната й устна. — Дали да не ти направя вечеря утре вечер?