— Да. Винаги е най-добре да знаеш.
— Но аз така и не разбрах. Една нощ той ми каза, че съжалявал. Май наистина съжаляваше. Та съжалявал, но това не го устройвало, защото бил срещнал друга. Смяташе, че е влюбен. Стоеше пред мен, изглеждаше жалък и ми заявяваше на мен — неговата жена, как мисли, че е влюбен в друга. Не искал да ме мами, затова било по-добре да се разведем.
— Гаден удар.
— Такъв си беше — Манди взе кафето си и широката сребърна халка, която носеше на левия си палец, проблесна на слънцето. — Естествено, аз побеснях. Направих голяма сцена, вдигнах лют скандал. Накрая се наплаках едно хубаво на рамото на Бо, разбира се. Но какво можех да направя? Негодникът не ме искаше повече. А вчера установих, че се е оженил за нея и това ме разби окончателно.
— Съжалявам.
— Аз не, само ми е болно. Както и да е, да върви по дяволите! Не искам обаче да объркам живота на Бо само защото се нуждаех от приятелското му рамо. Аз съм му стар боен приятел. А ти си Момичето от мечтите.
Рина трепна.
— О и ти ли си посветена? Знаеш ли колко е тежко да се живее с подобна титла?
Манди се ухили.
— Никога не съм била ничие момиче на мечтите, но си представям. Все пак ти ще издържиш. Брад и аз доста често дразнехме Бо заради теб.
— Нали затова са приятелите.
— Ще ни простиш, нали? Но не е ли страхотно? Да се преместиш да живееш в съседната къща! Сега в очите му светят малки сърца… а аз взех, че се появих и обърках всичко.
— Не всичко, съвсем малко.
— Хайде да сменим темата — Манди направи знак на сервитьорката да допълни чашата й. — Какво можеш да ми кажеш за Девона Джонсън?
— Откъде знаеш за нея?
— Работя в „Сън“.
— Репортер ли си?
— Фоторепортер. Вчера си дала изявление по случая и знам, че ще поискат продължение. Помислих си, че ако мога да те снимам…
— Джамал Ърл Грег е обвинен в убийство втора степен за смъртта на Девона Джонсън. Ако искаш да отразяваш случая, трябва да се свържеш с кабинета на областния прокурор.
— Ти си местно момиче, имаш силни връзки тук. А фактът, че си момиче, независимо дали ни харесва или не, придава на историята по пикантен привкус.
— Моят партньор е момче и ние арестувахме заподозрения заедно. Ще трябва да поискаш разрешение и да минеш през пресаташето в управлението. Ако ти дадат, няма проблем със снимката. Но всъщност аз те помолих да се срещнем, защото исках да говорим за един друг пожар. За Джош.
— Добре — Манди погледна към кафето си и Рина забеляза, че го пие черно и по много. — Тогава бях силно разстроена. Не само аз и другите. Репортерите дойдоха да говорят с мен. Тъкмо се бях върнала в „Сън“. След като завърших, заминах за около шест месеца в Ню Йорк, но големият град не ми понесе. Затова се върнах в Балтимор. След като Джош умря, веднъж говорих с майка му. Родителите му дойдоха да приберат вещите му. Помня, че беше тъмно.
— Следователите разпитваха ли те? Следователят по пожара, полицията?
— Ами да. Разпитаха всички в сградата, доколкото знам. Освен това някои от състудентите му, приятелите му. Трябва да са говорили и с теб, нали?
— Да, разпитаха ме. Вероятно съм била последната, видяла го жив. Бях при него същата вечер.
— О, Боже! — по лицето на Манди се изписа състрадание, докато вдигаше очилата върху главата си. — Господи, съжалявам. Не знаех. Този ден бях навън, имах среща с Бо — за пръв път. Брад и една моя приятелка, в която той беше влюбен тогава, бяха решили да ни запознаят.
— Прибрала си се между десет и половина и единадесет.
Манди вдигна вежди, като отпи още кафе.
— Така ли?
— Така си казала.
— Е, значи е така. Бо ме остави пред вратата. Помислих си да го поканя, като смятах да играя умно и да видя какво ще излезе. Но после се отказах. Съквартирантката ми си беше отишла за уикенда и апартаментът бе на мое разположение. Пуснах си музика, имах и трева. Нещо, което съм пропуснала в показанията си и което си позволявах от време на време през онези дни. Гледах телевизия до около полунощ, после си легнах. Следващото, което помня, бе как се разпищяха алармите, по коридора тичаха хора и викаха.
— Ти си познавала повечето от наемателите в сградата.
— Повече или по-малко. Ако не по име, то поне по физиономия.
— Имаше ли Джош проблеми с някой от тях?
— Не. Знаеш какъв беше той. Мило момче. Слънчево.
— Да, но дори и милите момчета си създават проблеми с някои хора. Може би някое момиче. Пожар в спалнята. Прилича на женско отмъщение. По-лично, по-емоционално. Ще ти го върна там, където спиш, мръснико!
Манди си играеше с една от сребърните верижки, които висяха на врата й и се мъчеше да си спомни.