Той сипа олио в един тиган.
— Мога ли да имам камина в спалнята?
— За дърва ли?
— Не е задължително. Да речем на газ или електричество. Дори мисля, че го предпочитам. Не съм сигурна, че ще ми хареса да влача дърва по стълбите.
— Може д а се направи.
— Наистина? Винаги съм искала да имам камина в спалнята — като във филмите. И една в библиотеката. А мечтата ми е да превърна спалнята си в нещо като господарски апартамент. Да включва и баня. Може би ще се наложи помещението да се разшири. А над ваната да има прозорец на тавана.
Той я погледна отново.
— Искаш прозорец на тавана над ваната?
— Май това влиза в категорията на безсмислиците. Но ремонтът, разбира се, трябва да се прави на етапи. Ограничена съм в бюджета.
Бо добави счукан чесън в олиото.
— Ще дойда на оглед, ще представя няколко проекта, ще ти предложа цена. Е, какво ще кажеш?
Тя се усмихна, подпря лакът на масата и отпи от виното.
— Става. Може би ще се окаже, че си прекалено добър, за да си истински.
— Същото си мислех и аз за теб.
— Истината е, че не знам какво искам, Бо. За къщата, за себе си. Боже, та аз не съм наясно какво искам утре, та камо ли след една година.
— Аз също.
— Е, ти сигурно имаш представа, иначе ще правиш лоши проекти. Когато проектираш и строиш, трябва да си в състояние да визуализираш нещата.
— Знам, че те искам тази вечер. Искал съм те, представял съм си образа ти дълго време. Но нямам идея какво ще правим утре. Или следващата година.
Той сложи пилето в тигана и се обърна.
— Мисля, че нанасянето ти в съседната къща не е случайно. Навярно е имало причини да те видя преди толкова години, но да те срещна чак сега. Сигурно не съм бил готов за теб.
Наблюдаваше я как седи на високото столче, с очи на лъвица и прокарва пръст по изящната гравирана чаша от сервиза на баба му.
— Може би запознанството ни означава, че нещата са си дошли на мястото. А може да означава нещо друго. Но не е необходимо да го знам точно в тази минута.
— Ти говореше за потенциала на някое ново място, което те привлича. У теб виждам потенциал, който да ме накара да се влюбя. Това ме плаши.
Той почувства как сърцето му се устреми нагоре, нещо там се разгоря.
— Защото се боиш, че ще те нараня ли?
— Донякъде. Възможно е аз да те нараня. Или да забъркаме и двамата някоя голяма и сложна каша.
— А ако излезе нещо специално?
Рина поклати глава.
— Когато мисля за връзките, имам предвид моите, чашата е наполовина празна. А онова, което е останало, може да не е годно за пиене.
Бо вдигна бутилката и напълни чашата й до ръба.
— Просто не си срещнала подходящия мъж, който да я напълни.
— Може би — тя погледна към печката. — Ей, да не изгориш пилето.
Той не го изгори и Рина трябваше да признае, че бе впечатлена как успя да поднесе яденето на масата без каквито и да е инциденти. Вече пиеше втора чаша вино и опитваше от пилето.
— Браво — похвали го, — много е вкусно! Казвам ти самата истина. Това е сериозен комплимент от човек, израснал в семейство, където храната не е просто храна, нито чисто изкуство, а начин на живот.
— Пилето винаги става вкусно с розмарин.
Тя се разсмя и продължи да яде.
— Разкажи ми за първата си любов.
— Това си ти. Добре, добре — добави той, когато очите й се присвиха. — Тина Улрих. Осми клас. Имаше големи сини очи и малки като ябълки гърди, които ми позволи да докосна един хубав летен следобед в тъмното кино. А ти?
— Майкъл Грималди. Бях на четиринадесет и отчаяно влюбена в него, а той харесваше сестра ми Бела. Представях си как някой ден капаците ще паднат от очите му и той ще разбере, че аз съм неговата съдба. Но любовта ми не бе възнаградена.
— Бедният глупак Майкъл.
— Както и да е. Кой разби сърцето ти за пръв път?
— Отново ти. Иначе… никой.
— И моето си е цяло. Не знам дали това ни прави тъжни или щастливи късметлии. Бела например процъфтява, когато сърцето й е разбито или тя разбива други сърца. Фран плака в стаята си, защото някакъв негодник бе поканил друго момиче на бала. А аз, аз никога не страдах. Предполагам, че това е тъжно.
— Някога стигала ли си близо до думата, която започва с Б?
— Брак ли? — нещо проблесна в очите й. — Зависи от гледната точка. Ще ти кажа някой друг път. Днес говорих с Манди.
И с това изречение, предположи Бо, разговорът за връзките бе приключен.
— Така ли?
— Обади ми се да се извини и аз я поканих да се видим. От време на време изваждам папката с делото на Джош от архива. Исках да говорим за това. Не научих нищо ново, разбира се. Но когато я срещнах тук, това ми се стори като някакъв знак свише, така че поисках да го последвам. Във всеки случай, тя ми харесва. От нея блика енергия, което може би се дължи на факта, че изпи един галон кафе за двадесет минути.