— Не трябва да обвиняваш себе си — каза той. — Тя беше много напрегната, нервна, артистична. Невротичен тип.
— Сега, когато Хелън я няма, ще преодолея това. — Тя му се усмихна и бръчките от уплахата по челото й се изгладиха. — Толкова те обичам — прошепна тя и прекара пръстите си по светлокестенявата му коса. — Никога няма да те пусна да си идеш.
— Така и трябва — усмихна й се той. — Аз не искам да си ида.
— Помогни ми.
— С всичко, което мога — той се наведе и я целуна леко по бузата. — Но, мила, ако не се отървеш от тези кошмари, в които аз съм главният злодей… ще трябва да…
— Не го казвай — бързо го прекъсна тя. — Не мога да понеса тази мисъл. Пък и ние преодоляхме лошите моменти.
Той кимна.
— Обаче си прав — продължи тя. — Мисля, че ще трябва да отида при друг психиатър. Няма да мога да издържа още дълго на това. Тези сънища всяка нощ…
— Пък и стават все по-чести — напомни й той и се намръщи. — Първо беше само от време на време, но сега това е всяка нощ Скоро, ако не направиш нещо, ще бъде…
— Добре — каза тя. — Да не говорим повече за това.
— Трябва. Аз започвам да се боя. Ако тази змийска серия продължи, ти може да ме заколиш някоя нощ.
— Никога — увери го тя. — Но нека да не говорим за това. Искам да го забравя. Мисля, че няма да се повтори тази нощ. Какво ще кажеш?
— Надявам се да не се повтори — каза той.
Тя се пресегна през него и загаси лампата. Целуна го и затвори очи.
След няколко минути се обърна на другата страна. След половин час се обърна отново към него, каза нещо неразбрано и остана спокойно заспала. След още двайсет минути едното й рамо потрепна, но иначе тя остана спокойна.
Съпругът й беше като тъмна маса до нея, повдигнат на единия си лакът. Той лежеше в тъмнината и мислеше, заслушан в дишането й и тиктакането на часовника. После се изпъна.
Бавно развърза колана на пижамата си и го издърпа, докато в ръката му се събраха около трийсетина сантиметра. След това отхвърли леко завивката. Много леко той се обърна към нея с колана в ръка, заслушан в дишането й. Постави колана върху ръката й. Бавно, като го издърпваше сантиметър по сантиметър няколко секунди, той постави колана по дължината на ръката й.
Засега тя само изстена.